Изкуственият интелект и папата – защо Лъв XIV избра това име
Папа Лъв XIV нарече днешната индустриална революция и развитието на изкуствения интелект основни предизвикателства за човешкото достойнство и обясни, че именно това е в основата на избора на името му.
„Папа Лъв XIII със своята историческа енциклика Rerum novarum се зае със социалния въпрос в контекста на Първата голяма индустриална революция. Днес Църквата предлага на всички наследството от социална си доктрина, за да отговори на една друга индустриална революция и на развитието на изкуствения интелект, които водят до нови предизвикателства за защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда". Така папа Лъв XIV обясни избора на името си пред кардиналската колегия, събрана в аулата на Синода във Ватикана на 10 май.
В обръщението си към кардиналите папата очерта визията си за понтификата: мост между миналото и бъдещето, между социалната мисия на Църквата и технологичната трансформация на човечеството.
На 15 май 1891 г., в разтърсвана от социални напрежения Европа, папа Лъв XIII, чието светско име е Винченцо Джоакино Рафаеле Луиджи Печи, публикува Rerum novarum— текст, който завинаги променя отношенията между Църквата и обществото. В нея той осъжда както дивия капитализъм, така и революционния социализъм. Папа Лъв XIII защитава правото на частна собственост, но подчертава нуждата от социална справедливост: достойно заплащане, право на почивка, свобода за обединение в профсъюзи, и най-вече - човешко достойнство.
Изборът на името Лъв XIV е ясен сигнал от страна на новия понтифик: той възнамерява да наследи духа на папа Лъв XIII, който не се е поколебал да се изправи срещу социалните несправедливости на индустриалната епоха. Така Робърт Превост сега ще се стреми да даде морална и духовна посока на човечеството в ерата на изкуствения интелект.
„Както тогава Църквата говореше ясно за правата на работниците, така и днес сме призвани да защитим човешкото достойнство пред лицето на технологични системи, които могат да го сведат до обект", заяви папа Лъв XIV. Затова изборът на името му не е просто символичен, а е програма за действие. „Трудът не е стока, а съществена част от достойнството на човека, казваше Лъв XIII в своя енциклика". Тази фраза папа Лъв XIV превръща в основа за своя понтификат. Според тази енциклика държавата има задължението да се намеси в защита на общото благо, без да се стига до тоталитарен контрол. Така се ражда и социалната доктрина на Църквата, която след това е доразвита и от много други папи.
В коментарите си италианските медии подчертават как след 130 години Rerum novarum отново звучи актуално. Документът, който преди век положи основите на Социалната доктрина на Църквата, днес е като морален компас в свят, изправен пред глобални неравенства, трудова експлоатация и нови форми на бедност — както и пред все по-интензивното внедряване на изкуствения интелект в човешкия живот.