Обвинената в имотна измама Летиция: Грижех се за моята колежка, почина в дома ми! Съдят ме братовчеди на баща ѝ, които не я търсеха
- Според прокуратурата Михайлова е ползвала неистински документи пред нотариус - собственоръчно завещание
“Не съм излъгала никого с нищо. Жената, за която твърдят, че съм ѝ взела имота нерегламентирано, беше моя колежка и приятелка. В един момент остана на улицата, аз я приютих. Бяхме постоянно заедно, правехме всичко заедно. Впоследствие се разболя от коронавирус и се грижех за нея. За жалост, почина. През цялото това време никой не я потърси, за да пита - гладна ли е, жадна ли, къде е.”
Това разказва първо пред “24 часа” 69-годишната Летиция Михайлова, срещу която вчера Софийската районна прокуратура внесе обвинителен акт в съда за имотна измама в големи размери и ползване на неистински документи.
Според държавното обвинение от 22 февруари 2021 г. до 15 февруари 2022 г. Михайлова е ползвала неистински документи пред нотариус. Това било собственоръчно завещание. Документът изглеждал като писмено изявление на друга жена, а целта била чрез него Летиция да придобие апартамента ѝ в софийския квартал “Овча купел”.
После Михайлова е продала жилището, става ясно от съобщението на прокуратурата. Заблудила семейство, че е собственик на апартамента и може да им го продаде. Това се случило през февруари 2022 г. Така била нанесла имотна вреда на двойката за 152 555 лв.
“Това са пълни щуротии - обясни Летиция пред "24 часа". - Познавахме се от години. Първо работихме заедно в една фирма, после отново заедно се занимавахме с продажба на дрехи. Когато се наложи някой да се грижи за нея, я поканих вкъщи. 4-5 месеца живя при мен. Никой не я търсеше. Нямаше деца и семейство. Съвсем доброволно ми завеща имот, който имаше, защото ѝ подсигурих подслон и храна. Беше безкрайно благодарна. Всичко се случи пред нотариус. Има завещание”, допълни тя.
По думите ѝ, след като жената починала в дома ѝ, се появили далечни братовчеди на баща ѝ.
“Става въпрос за наследници, които си мислят, че имат някакви права, макар че 10 г. не са я търсили и не са знаели дали е жива и здрава - описва ги Михайлова. - Не ги познавам и не знаех за съществуването им, защото не са ѝ звънили, нито са идвали до дома ми, когато я гледах. Само с единия сме разменили приказки по телефона - 5 пъти за 10 г. Не се притеснявам от нищо, защото аз не съм извършила престъпление”.