Нека си подадем ръка и заедно да стигнем там, накъдето вървим повече от трийсет години
Ние, българите, сме едно цяло. И да се плюем помежду си, и да се мразим понякога един друг - ние сме заедно. С хубавите и с лошите ни страни - по много и от двете. Ние сме България.
Повече от трийсет години ние заедно катерим една планина - трудно, на моменти бавно, с лишения, с разочарования, но и с успехи. Някои от нас - например много от родителите ни, си оставиха живота по този път. Други се отказаха от умора или гняв. И въпреки това сме заедно и вървим напред, защото сме България.
След повече от трийсет години труд и мъка ние сме заедно на финала на това дълго и нечовешко катерене. Изстрадали сме го. Заслужили сме нашата победа.
И на метри преди общата ни победа тези, които по целия път ни дърпаха, препъваха и блъскаха, ни казват - абе я си починете. Я си помислете дали си струва - вижте колко сте уморени. Я си слезте обратно в калта на спокойно и на сигурно.
Аз съм един българин. Знам какво е да си горд, че си такъв. Български евродепутат съм и всеки ден виждам уважение към моя народ от страна на достойни и умни хора - от всяка част на нашата Европа. Знам, че това уважение е заслужено и изстрадано. Ние всички го постигнахме заедно - с караниците ни, със споровете ни, но и с общите ни усилия. И останахме заедно. Други не успяха.
Моята скромна роля и задача в моменти като този е да кажа на хората - остана съвсем малко от пътя. Нека си подадем ръка и заедно да стигнем там, накъдето вървим повече от трийсет години. Нека не плюем и не мразим уморените и гневните, а да им помогнем да извървим пътя си.
Винаги ще има кой да ни дърпа назад - заради личните си цели или заради империята си. Но ние можем и трябва да извървим пътя си. Напред е само целта ни. Назад е калта.
Благодаря за вниманието.
(От фейсбук)