Българите не виждат нова криза, готови са да харчат повече
Притеснение имат само от това, че безработицата може да се вдигне
Българската икономика не е в най-блестящото си състояние, промишленото производство спада, а хората вече се опасяват от съкращения и повишаване на безработицата.
Въпреки това потребителското доверие се е повишило през април и хората дори имат по-силна нагласа да купуват коли и други скъпи стоки или да харчат пари за екскурзии и подобрения на дома. Това излиза от данните на НСИ, публикувани в петък за потребителското доверие, промишленото производство, търговията и строителството.
Потребителското доверие у нас се мери веднъж на тримесечие и в сравнение с предходното изследване през януари сега то се е повишило с 3,1 пункта. Мнението на хората за общата икономическа ситуация в страната през последните 12 месеца, както и очакванията им за следващата година, са по-малко негативни, отколкото преди три месеца.
Тъй като оптимизмът почти няма основание в икономическата действителност, най-вероятната причина за него е, че от януари, т.е. от предишното изследване, България най-после има редовно правителство след 4 години непрекъснати рокади. Кабинетът “Желязков” положи клетва на 16 януари, а анкетите на НСИ се правят в първата седмица на тримесечието.
Очакванията на хората
за финансовото състояние на домакинствата през следващите 12 месеца също се подобряват
или поне не са толкова негативни колкото през последните години.
С едно изключение – българинът и особено градското население започва да се опасява от съкращения и повишаване на безработицата.
В това отношение песимизмът има някакви реални основания, защото прегледът на обявите за работа, които пускат работодателите, показва, че през последните два-три месеца няма нито един бранш, в който броят на обявите да не намалява. Има само две изключения – хотелиерството и ресторантьорството, за които сега е времето за намиране на сезонни работници, и IT секторът. В него обаче сравнението идва на фона на миналогодишните данни, когато
имаше огромен спад на търсенето
на специалисти и дори масови съкращения в големи фирми.
Данните за оборотите на търговците на дребно за март също показват, че българинът е склонен да развърже кесията си, независимо какво се случва. На годишна база тези обороти се увеличават с 5,4% на фона на годишна инфлация от 4%. При това изобщо не става дума за вдигане на оборотите от продажбата на хранителни стоки, които се увеличават минимално, а за продаващите компютърна и комуникационна техника, автомобили, мебели, облекла и обувки, където годишният ръст е от порядъка на 7 до 14%.
На този фон промишленото производство в България продължава да отчита спад, който вече достига 8,3% през март спрямо март 2024 г. Най-силен е спадът в машиностроенето, производството на авточасти, на ток и на метали.