Събирачите на дългове само с лиценз и без да тормозят длъжниците
Събирачите на неплатени дългове да преминат от сегашния регистрационен режим на лицензионен, прие парламентът на първо четене с промени в Закона за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити. Вносители са Министерския съвет, а подкрепа дойде от ГЕРБ, ДПС-НН, БСП-ОЛ, ИТН, МЕЧ и един от партията на Доган.
В проекта е предвидено отнемане на лиценза на фирми, които прилагат агресивни практики в събирането на неплатени задължения.
Колекторските агенции да бъдат задължени да предоставят ясна и коректна информация на длъжниците, да зачитат неприкосновеността на личния им живот, да поддържат етична комуникация с тях.
Комуникацията с длъжниците да се осъществява само по телефона, писмено и с електронни съобщения, без личен контакт, приеха депутатите.
Всеки длъжник трябва да знае на кого банката или финансовата институция е прехвърлила събирането на задължението му, да получи информация за самото задължение, неговия размер, кога е станало изискуемо, както и за размера на погасените и дължимите суми. Те пък трябва да му бъдат представени с разбивка за главница, лихва, такси и да бъде обяснена методиката за изчисление, пише в текстовете на новия проектозакон.
Предлага се да има таван за търсеното задължение - то да не може да бъде по-голямо от дължимото по договора с първоначалния кредитор плюс лихва за забава, която не може да е по-голяма от законната лихва, т.е. 10% + основен лихвен процент.
Надзорът върху колекторите ще се осъществява от БНБ и от Комисията за защита на потребителите. Централната банка има право да освобождава управител на колекторска фирма, да забрани сключването на нови договори за обслужване на вземания за определен срок, да забрани временно изплащането на дивиденти, да забрани или спре определени сделки, дейности или операции.
Най-сериозната санкция е отнемане на лиценза. Глобата за извършване на дейност без лиценз е от 200 000 лв. до 5 млн. лв., или 5% от общия годишен оборот - зависи коя сума е по-голяма.
Йордан Тодоров от "Възраждане" каза, че този вариант на закона, е доста променен спрямо това, което е било предложено в миналото Народното събрание, когато бил приет отново на първо четене. "По никакъв начин не е добре застъпена допълнителната защита на кредитополучателите, които са просрочили техните кредити. Не се регулира дейността, не се предвижда добър надзор над колекторските фирми", оплака се той.
Атанас Атанасов от БСП-ОЛ припомни, че до този момент липсвал правен режим за дейността, затова всеки стопански субект можел да осъществява вземанията, дори и такива вземания с изтекла давност. "Сега преодоляваме тази празнина, въвежда се ефективен надзор и лицензионен режим. БСП внесе отделен законопроект, с който целим да защитим гражданите от безконтролната колекторска дейност. Ще подкрепим този законопроект, но призоваваме всички комисии и ръководството на парламента да бъде разгледан и нашия законопроект без отлагане, защото хиляди български граждани очакват държавата най-накрая да ги защити от колекторските фирми", призова той.
"От ПП-ДБ повдигахме въпроса към финансовото министерство защо бързите кредити не са включени към обхвата на законопроекта. Те казаха, че работели по темата в друга законодателна инициатива, а времето минава и проблемът остава неразрешен. Очевидно има фактори, които не искат те да бъдат включени в тази закона.", възмути се Мартин Димитров от ПП-ДБ.
От името на МЕЧ Христо Расташки, каза, че ще подкрепят законопроекта, защото това било първа стъпка към премахване на колекторските фирми и вкарването им в някакви законодателни граници. По думите му трябва окончателно да се забрани на лицензирани колектори да тормозят гражданите по телефоните, а не само в определен диапазон, имало съдебни изпълнители затова.