Помощи вместо социални пенсии, мултифондове и борба със сивата икономика - държавата разписва мерките (Обзор, графика)
Няма да се вдига възрастта! И сега епредвидено, че до 2037-а тя трябва да е65 г., категоричен е министър Гуцанов
Да се предприемат мерки за изсветляване на сивия сектор и да се повиши събираемостта от осигурителните вноски. Пенсиите, несвързани с трудова дейност, да се изведат от системата и да се изплащат под формата на социални помощи. Да се създадат т.нар. мултифондове.
Тези 4 основни промени трябва да залегнат в пътната карта за реформа на пенсионната система, която ще се прави от държавата в следващите шест месеца. В сряда социалната комисия на парламента взе решение да задължи Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и Фискалния съвет да намерят проблемите в пенсионната система и да предложат решения. За изготвяне на пътната карта гласуваха представителите на всички партии в комисията без “Меч” и “Възраждане”.
Едно е ясно отсега - темата за вдигането на пенсионната възраст не е на дневен ред.
Пенсионната система трябва да се обсъжда много внимателно. По-скоро трябва да говорим не за реформа, а за надграждане на съществуващия модел, обясни социалният министър Борислав Гуцанов. И припомни, че през 2015 г. бе прието възрастта за пенсиониране през 2037-а да достигне 65 г. за мъжете и жените. Все още не сме извървели този път. Ако сега започне да се коментира евентуално повишаване на възрастта, би било грешка, посочи той. Министърът е категоричен, че трябва да има по-голяма събираемост и да се вземат мерки срещу сивата икономика, за да се увеличат приходите в пенсионната система.
Сивата икономика е около 22 - 23%. Виждате какъв сериозен ресурс има,
чрез който може да се балансира системата. Наясно сме, че огромна част от средствата в момента идват от бюджета, а не от осигуровки, допълни той.
И според шефа на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов не трябва да се правят резки ходове, а всяка мярка да се обсъди внимателно.
Сходна позиция има и председателката на социалната комисия в парламента Деница Сачева.
В законодателството е залегнало от 2015 г. увеличение на пенсионната възраст на жените и мъжете с фиксирана стъпка до достигане на 65-годишна възраст. Има действащи текстове и консенсус за това увеличение, което
ще тече до 2037 г. и преди изтичането на този срок дебат не трябва да водим,
каза тя.
Сачева припомни проучване на парламента, което показа, че според 70% от пълнолетните българи са необходими промени в пенсионната система, за да има по-високи пенсии и по-добра стабилност. Най-доброто решение за по-високи пенсии е да се подобри събираемостта на вноските, твърдят 41% от участниците в проучването. (Виж инфографиката.) 40% подкрепят и предложението размерът на пенсиите да зависи единствено от осигурителния принос, а хората с ниски пенсии да получават добавки от социалното подпомагане.
Според 27% трябва да се спре политическата намеса в пенсионната система, а 26% искат да се създаде
специален фонд “Дългосрочна грижа”,
който да помага на бедните и самотни възрастни. За основа на проучването са ползвани идеите, които седем социални министри дискутираха в “Клуб “24 часа” Визионери” преди година.
Нашата цел не е да правим революции и реформи, а подобрения на пенсионната система, така че финансовата ѝ устойчивост да бъде гарантирана и пенсиите да бъдат по-високи, каза още Сачева.
От Комисията по финансов надзор пък припомниха препоръките от ОИСР за управлението на парите за втора пенсия и възможността за много по-гъвкавото им инвестиране чрез мултифондове. Темата постави Диана Йорданова, зам.-председател на КФН.
Сега всеки българин, който е роден след 1 януари 1960 г., задължително се осигурява в частен универсален пенсионен фонд. Държавата е разрешила работата на девет пенсионноосигурителни дружества. В тях всеки месец над 4 млн. работещи българи внасят 5% от дохода си за втора пенсия.
В момента огромна част от инвестициите са в държавни ценни книжа и много по-малка част от портфейлите са в акции, а това намалява възможната доходност. Предложението на ОИСР е да се създадат т.нар. мултифондове. При тях ще е възможно по-рисково, но и по-доходоносно инвестиране на средствата. Вариантите тук са два - или осигуреният сам разрешава на фонда по-рисково инвестиране в преследване на по-висока доходност за бъдещата си пенсия, или групиране на осигурените по възрастови групи, като рисковите и доходоносни инвестиции да са разрешени само за по-младите работещи. А
с напредване на възрастта хората да преминават към по-консервативни схеми,
при които доходността ще е по-ниска, но и рискът от загуба на средствата - минимален или равен на нула.
Не може да изолираме пенсионната система от общата среда и страхотните проблеми с публичните финанси, каза Богомил Манов от Фискалния съвет. Според него евентуално вдигане на осигурителните вноски само ще притисне леко бизнеса и ще изземе доход от гражданите, без да даде сериозни решения. В средносрочната финансова прогноза правителството разписа увеличаване на осигурителни вноски - с 1% от 2027-а и с 2% - от 2028 г.
При един свиващ се брой лица, които плащат осигуровки, колкото и да се увеличава вноската, по-скоро трябва да си зададем въпроса дали няма да стимулираме укриването на доходи, подчерта пък Мария Минчева от Българската стопанска камера.