Можем да си осигурим висока пенсия
- Доброволните фондове носят по-висока доходност
- Натрупаните в лични партиди суми се наследяват
В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели “24 часа” започва поредицата “Умно за пенсиите”. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.
Пенсионирането в България винаги се е очаквало с тревога заради перспективата за ниски доходи в златната възраст. Дори и на тези, които се оказват “на тавана” и популярно биват определяни като “богати” пенсионери. Има ли умни пътища тази мрачна прогноза да остане в историята?
Към момента перспективата - поне за тези, които разчитат единствено на пенсия от държавата, не е розова. Въпреки че сега пенсиите заместват приличните 69% от размера на осигурителния доход преди пенсиониране, това е само временно положение заради непропорционалните увеличения на минималните пенсии и ред други неблагоприятни изкривявания на системата години наред. В дългосрочен план средната стойност на
коефициента на заместване ще намалее до около 43-44%,
прогнозира в анализ Държавното обществено осигуряване. И докато дебатите за оздравяване на първия стълб тепърва предстоят, е назрял моментът да се надгради системата с капиталови решения, които ще раздвижат втория и третия стълб, категорични са експерти. В следващи публикации ще разясним подробно какъв е замисълът на т.нар. мултифондове, за чието въвеждане все по-често се говори и как те могат да гарантират удвояване на допълнителния доход, каквато е и философията на втората пенсия. Тук ще фокусираме върху някои разяснения на моментната картина.
Според Кодекса за социално осигуряване всеки български гражданин плаща 19,8% от осигурителния си доход за пенсия. За родените след 1 януари 1960 година 5% от тези 19,8% отиват в т.нар. втори стълб, или в универсалните пенсионни фондове. Останалите – в Държавното обществено осигуряване, или в т.нар. първи стълб. Голямата разлика между тях, освен в размера на вноската, е, че първият стълб е разходо-покривен – т.е. от него се плащат настоящите пенсии, а вторият стълб е капиталов – т.е. сумите се трупат в лични партиди на всеки работещ, които се инвестират през целия период и се наследяват.
Универсалните фондове работят от 2002 г. и натрупванията в тях са от 23 години, като
нормалният осигурителен цикъл е между 36 и 40 години
Те инвестират парите на своите вложители и така осигуряват доходност над брутните вноски. По данни на Комисията за финансов надзор от 1 април 2002 г. до 31 декември 2024 г. средно претеглената доходност на универсалните пенсионни фондове е 143,72%, а натрупаната за същия период инфлация е 141,21%.
Освен тези два стълба системата включва и трети, който е напълно доброволен и всеки работещ може да внася определена от него осигуровка към избран от него доброволен пенсионен фонд, управляван от пенсионноосигурително дружество. Тези фондове също се подчиняват на правила за инвестиране, определени от държавата. За разлика от универсалните фондове обаче доброволните фондове са по-либерални в инвестициите си и доходността от 1 април 2002 г. до 31 декември 2024 г. е 153,08%.
Големият бонус на доброволните фондове идва от това, че тук човек сам определя каква вноска за пенсия ще прави, както и кога я прави – месечно, на определени периоди или годишно. Като всяка вноска, която е по-малка от 10% от облагаемия доход, се освобождава от данъци. Например човек с доходи над максималния осигурителен доход, който в момента е 4130 лв.,
може да внася вноски върху пълния си доход
И реално да натрупа доста голяма лична партида в третия стълб, като така избегне и ограниченията, които налага държавата върху първите два стълба. Натрупаните в третия стълб суми също се наследяват. Като от тях се получава трета пенсия, която може да бъде отпусната 5 години преди навършване на възрастта за пенсия, без да се гледа стажът.