Красимир Вълчев: Днешните студенти и ученици ще живеят в ерата на променящите се професии
Днешните студенти и ученици ще живеят в ерата на променящите се професии в следващите четири-пет десетилетия. Прогнозите са, че ще сменят до три-четири пъти професии, а не работни места по време на трудовия си живот. Това означава, че те ще се преквалифицират по време на трудовия си живот и това е фундаменталната промяна. Тя е обусловена от това, че досегашните вълни на автоматизация водеха до работни места, които изискваха по-тясно специализирани знания. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на заседанието на Комисията по образованието и науката в Народното събрание, на което се обсъждат два законопроекта за промени в Закона за висшето образование, съобщи БТА.
Последната вълна на автоматизация, в условията на изкуствен интелект, по-скоро ще води до честа смяна на професиите и до едни по-широко профилни професии. Това означава, че ще са необходими по-широко профилни бакалавърски програми и възможност за надграждане няколко пъти с магистърски програми, обясни министър Вълчев.
"Ние имаме структурен проблем с търсенето на висше образование - имаме потребности на обществото и на пазара на труда, а от друга страна - имаме търсене на образование. Тези две неща не кореспондират и ще дам примери. В момента имаме остър недостиг на инженери - на 100 души, които се пенсионират, едва 45 са тези, които ги заместват. На 100 медицински сестри, които се пенсионират или навлизат в пенсионна възраст, 38-40 са тези, които ги заместват. Годишно 150 хидроинженери се пенсионират, а 15 завършват в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Малко са и студентите, които учат ядрена енергетика. И ние се опитваме, с всички елементи на политиката, с които разполагаме, "да вържем" двата пазара - пазара на образование и пазара на труда, или потребностите на обществото и пазара на труда. Това го правим със стипендиите, с безплатното обучение по определени професионални направления, с допълнителни стипендии за приоритетни професионални направления, и го правим най-вече с приема. Като намаляваме приема в социалните, стопанските и правните науки. Той е намален в десетгодишен период с близо 60 процента, в някои професионални направления дори с 80 процента, а увеличаваме приема в техническите специалности, но той остава незапълнен", каза образователният министър.
Вълчев отбеляза, че се обсъжда и може би през май ще бъде представена концепция за промяна в рамковите учебни планове за увеличаване на часовете по математика и по природни науки. Основната причина в момента да не можем да направим това предложение е, че нямаме достатъчно учители по математика и по природни науки. Ако някой икономист е решил да стане учител по математика, то е добре дошло и държавата да финансира втора образователно-квалификационна степен, за да стане учител по математика. Ако някой инженер е решил да стане учител по физика, също ще е нещо, което ще е изключително полезно за системата на образованието, каза министър Красимир Вълчев.
Както писа БТА, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след среща с ректорите на техническите висши училища в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) на 28 април каза, че с ректорите и с академичните общности са съмишленици по отношение на това, че трябва да стимулират полагането на матури по математика, физика и химия, докато се проведе дебата и ако се вземе решение - да има задължителна матура по математика. Всички, които присъстваха на срещата, изразиха мнение, че задължителната матура по математика е едно от най-добрите неща, което може да се направи в услуга на техническото висше образование, допълни тогава той.