Ватиканът, интригите и защо битката за нов папа е съдбоносна
Две лобита спорят за надмощие, убедени, че противниците ще запратят църквата в небитието
Интригите, битките за правда и неизбежните подмолни удари съпътстват вече почти 2000 г. конклавите във Ватикана. Острите сблъсъци на моменти са стигали дотам, че са избухвали метежи, магистрати са заключвали кардинали, обричайки ги на глад и на стихиите, за да вземат „правилните" решения.
Сегашният, насрочен за 7 май, едва ли ще е така брутален, но със сигурност ще е арена на титанична битка за правда между реформаторите и консерваторите.
За 1,4-те млрд. католици изборът на нов папа също няма да е лесен. Те обожаваха спонтанния и непринуден стил на Франциск, който с искреност и кадифена ръкавица модернизираше църквата, приближавайки я до ежедневието на обикновените хора. Въпреки това той предприе дързък обрат в политиката на Ватикана и сега анализаторите са единодушни, че напрежението зад кулисите расте.
Според експерти консерваторите сред 135-те кардинали с право на глас се подготвят за шумен реванш – те ще настояват църквата да остане при традициите и апостолските текстове. Тоест никакви благословии за еднополови съюзи, ръкополагане на жени или отмяна на литургиите на латински, за да са по-широкодостъпни, и др. нововъведения.
Именно затова прогнозите са, че предстоят дни на драматични сблъсъци и удари под кръста, тъй като всеки лагер е убеден, че воюва не само за оцеляването, а и за по-доброто бъдеще на църквата.
„Кардиналите в този конклав вероятно ще се стремят към връщане към по-структуриран подход към управлението на църквата след 12 години, белязани от неконвенционална автокрация", отбелязва Джордж Вайгел от вашингтонския Център за етика и публична политика. Според него Франциск е бил критикуван от изявени консервативни кардинали, негодуващи от подхода му спрямо ЛГБТ общността, от застъпването за мигрантите, борбата за социална справедливост, ангажирането му в екологични каузи. Затова експертът е убеден, че те жадуват да върнат църквата към традициите на Йоан Павел II и Бенедикт XVI.
В случая обаче има и много нюанси, които ще се използват в противоборствата. И двата лагера се противопоставят на абортите, еднополовите бракове и ръкополагането на жени, но либералите във Ватикана подкрепят инициативи като еднополови съюзи, без да одобряват официализирането им. Освен това те нямат нищо против разширяването на ролята на жените в църковното управление.
Различни анализатори очертават три лобита, които на този етап ще влязат в свирепия сблъсък.
Сред реформаторите една от ярките фигури е тази на филипинския кардинал Луис Антонио Тагле. Той до такава степен се идентифицира с каузите на досегашния папа, че с право си заслужи прякора „Азиатският Франциск". Дейността му е концентрирана върху отхвърлените от обществото, самият той живее като тях и ненавижда удобствата - няма климатик и пътува с обществения транспорт, за да е близо до паството си. Настроен е враждебно към всички, критикуващи ЛГБТ общности и разведени, и смята, че този тип стигми и заклеймявания водят само до едно – до изолация на уязвими групи.
Две години по-възрастният от Тагле кардинал Матео Дзупи също е живо въплъщение на покойния папа. В качеството си на президент на Италианската епископска конференция той приоритизира работата с мигрантите, застъпва се за диалог с ЛГБТ общността и като цяло неговото мото е изграждане на мостове. Неслучайно Франциск му повери и тежки дипломатически мисии като опит за постигане на примирие между Украйна и Русия. Но противниците на Дзупи отсега потриват ръце, убедени, че той вече е стъпил накриво. Според техни привърженици тесните му контакти с организацията „Сант Еджидио", застъпваща се за прогресивна католическа църква, вече са му подложили своеобразна динена кора.
Друг изявен реформатор е кардиналът от Конго Фридолин Амбонго, който споделя изцяло фокуса на Франциск върху бедността и опазването на околната среда, но публично се опълчи на решението му през 2023 г. да благослови еднополови двойки. По този начин той сам се отклони от правоверното прогресивно крило и това може да го лиши от всички шансове за подкрепа.
В това отношение почти без грешки досега е италианския кардинал Пиетро Паролин, определян от анализаторите като духовник с голям потенциал да седне на папския престол.
Той е секретар на Ватикана от 2013 г. и е смятан за реформатор от умереното крило. Причината е, че се застъпва за прагматични решения и избягва налагането им с идеология и твърдост, което го прави донякъде приемлив и за двата лагера. Паролин не споделя изцяло прогресивната линия на досегашния папа и същевременно умело преодолява различията – гъвкавост, която в определен момент може да бъде високо оценена.
При консерваторите също има много нюанси. Примерно унгарският кардинал Петер Ердьо категорично настоява за „връщане към доктриналната строгост" на Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Нещо повече, той публично се противопоставя на даването на причастие на разведени католици и сравнява „гостоприемството на мигрантите" с трафика на хора". Тоест той е верен последовател на политиката на унгарския премиер Виктор Орбан и е една от обединяващите фигури за хардлайнерите, които открай време бойкотират реформите на Франциск.
За разлика от него другият традиционалист - кардинал Пиербатиста Пицабала, е доста по-умерен. Той стана изключително популярен, когато предложи „Хамас" да го вземат за заложник и да освободят децата, но от друга страна, анализатори смятат, че възгледите му са доста двусмислени и това ще се използва от противниците му, за да го отстранят от „мача". Вероятно, за да компенсира, Пицабала набляга на междурелигиозната дипломация и в известен смисъл минава за достатъчно неутрален, което в един момент може да се окаже плюс.
Между тези два враждуващи лагера стои умереното крило, чиито най-изявени кандидати са двама. Първият е кардиналът от Хонконг Стивън Чоу, смятан за съвършен дипломат, но с неясни доктринални мисли, както го определят някои. От друга страна, от Хонконг той се опитва да преодолее разрива между Пекин и Ватикана и при определена подредба на пъзела това предимство може да натежи.
Другият представител на умерените е бразилецът Хайме Шпенглер, който подкрепяше Франциск във всичките му инициативи, застъпващи се за социална справедливост, но шумно отказа да се ангажира с останалите му реформи. Същевременното броят на католиците в Южна Америка расте и това може да го изстреля напред в ранглистата.
С подобни неотстъпчиви лобитата, убедени в своята спасителна мисия, изборите се свеждат до следното – дали ще се продължи визията на папа Франциск за модернизиране, или ще й се удари спирачката и с машина на времето Ватикана ще се пренесе обратно в ерата на Йоан Павел II. Затова който и да е новият папа, на него изобщо няма да му е лесно, защото ще е принуден да обединява раздирана от напрежения и фракции църква. Всяка следи противника с недоверие, убедена, че иска да запрати църквата в пропастта.
Но във вековната история е имало много по-тежки случаи. Някои конклави са прераствали в ожесточени спорове и чудовищни интриги, раздиращи единството. Сред най-тежките е този през 1130 г., когато се стига до разкол. След смъртта на папа Хонорий II кардиналите се разделят на два лагера и провеждат два отделни конклава, като всеки е убеден, че неговият кандидат е легитимният. В крайна сметка след много перипетии за папа е признат Инокентий II, а Анаклет II е осъден като антипапа.
Следващите стряскащи избори са в периода 1268 - 1271 г., когато противоречията са толкова непримирими, че конклавът продължава цели 2 години и 9 месеца. Със смъртта на папа Климент IV кардиналите се оказват брутално разделени между френски и италиански властови лобита и не могат да изберат наследник. И тъй като безизходицата продължава месеци наред, накрая магистратите решават да заключат кардиналите, като им се дава само хляб и вода. Това обаче не помага и ги оставят под открито небе на стихиите, но резултатите са неочаквани. Трима кардинали умират, един подава оставка, а останалите се споразумяват за компромисен механизъм, който да доведе до избор на един от тях. Всъщност именно тогава са въведени правилата, които важат и до днес.