След 150 г. отсъствие бобърът е открит в България
Не е вредител, а инженер - строи язовири и създава нови влажни зони
Вегетарианец е и е суетен
Той е един от най-талантливите инженери на дивата природа - работлив, умен и с усет към екологията. Доскоро е смятан за изчезнал вид, но след повече от век отсъствие евроазиатският бобър (Castor fiber) отново се е завърнал по българските земи. Затова и 2025 година е обявена за Годината на бобъра, като целта е специално разучаване на този невероятен вид.
Завръщането на
изчезналия майстор
Преди около 150 г. бобрите у нас са били напълно изтребени - заради ценната им кожа, секрета от жлезите им, наречен кастореум (търсен в парфюмерията и народната медицина), вкусното месо и погрешната представа, че са вредители. Смята се, че са напълно изчезнали по нашите ширини до края на 2020 г., когато в района на река Баниски Лом горски служители констатират паднала гигантска хибридна топола. Няколко месеца по-късно - на 19 март 2021 г., екип от служители на горското стопанство намират втора “отсечена” топола със следи от неизвестно животно. 20-метрови тополи падат, отсечени не от резачка, а от чифт големи, оранжеви зъби.
След още няколко подобни находки и задълбочено проучване учените официално потвърждават - евроазиатският бобър отново обитава България. Проучването през същата 2021 година, водено от д-р Николай Коджабашев - преподавател по зоология и опазване на фауната в Лесотехническия университет, установява над 32 находища на евроазиатския бобър, документирани с фотоматериали. Това е истинска сензация за вид, който се е смятал за напълно изчезнал от българските земи за цели 150 години.
Според последните оценки (2025 г.) популацията у нас вече наброява най-малко 650-850 бобъра, организирани в над 150 семейства, обяснява д-р Коджабашев. Проучванията показват, че бобрите са се разпространили по целия 470-километров сектор на река Дунав, по всичките 34 изследвани острова и по 6 от големите притоци, където са навлезли на 120-150 речни километра навътре, достигайки Предбалкана. В научните среди се говори за международна популация на територията на Балканите, защото животните свободно се движат между българските и румънските речни зони.
Любопитен факт е, че възрастните бобри рядко оставят видими следи след себе си. Те умело прегризват дърветата и прибират остатъчния материал в хралупите си или за строеж на язовири. Най-често учените откриват следи от млади бобри на възраст до една година. Поради това при наблюдение на единичен млад индивид специалистите приемат, че става дума за цяло семейство от поне 4 бобъра, и на тази база изчисляват общата численост на популацията, разказва д-р Коджабашев.
Какво прави бобъра
толкова специален?
На пръв поглед изглежда тромав - със силно небалансирани крайници: къси предни лапи и дълги задни, с плоска, люспеста опашка и гъста козина. Но във водата е истински майстор. Плува ловко, гмурка се дълбоко и може да задържи дъха си до 15 минути.
Силата му обаче е в строителството. Бобърът може да събори дърво, високо над 15 метра, да го нареже с острите си резци и да изгради язовир, който променя посоката на водата, забавя течението и създава нови влажни зони. Точно тези места дават живот на десетки други видове - птици, земноводни, насекоми. Едно животно, цяла екосистема.
Зъбите на бобрите са едно от най-впечатляващите природни оръжия. Те имат четири масивни резеца - два горни и два долни, които растат през целия им живот. Това е необходимо, защото бобрите непрекъснато ги използват за гризане на дървесина. Емайлът на зъбите съдържа желязо, което им придава характерния оранжев цвят и ги прави изключително твърди и устойчиви на износване. Интересното е, че задната част на резеца е по-мека от предната, така че при дъвчене зъбите се самозаточват и винаги остават остри като истинско длето. Бобърът е стриктен вегетарианец. Яде кора, клони, тръстики, водни растения, а през зимата разчита на складирани под водата пръчки.
Неговата опашка също е многофункционална - служи за баланс, плаване, комуникация (удря водата при опасност) и дори съхранение на мазнини.
По широчината ѝ
учените разпознават
възрастта на бобъра
- младите под 1 година са с тънка, възрастните над 2 години с масивна и широка. Козината му е толкова плътна и водоустойчива, че почти не пропуска капка. Може да се каже, че бобърът е суетен - когато не е във водата, той постоянно се реше с гребеновиден нокът на задния крак - неговият специален козметичен ритуал.
Бобърът не само строи сложни язовири, но и поддържа строго организиран семеен и териториален живот. Той е едно от малкото животни, което живее в моногамия. Мъжкият и женската образуват стабилна двойка и отглеждат заедно малките си, като остават заедно с години, обяснява д-р Коджабашев.
Бобърът не е вредител. Той не унищожава, а създава. Неговата дейност подпомага водозадържането, подобрява почвите, създава нови хабитати и дори спомага за борба с наводненията. Той е част от една добре балансирана екосистема, която може да се възстановява и е наш съюзник в грижата за природата.
Към момента бобърът няма официален природозащитен статут у нас, тъй като дълго време се е смятал за изчезнал. Еколози и учени вече настояват той да бъде включен в Червената книга, както и в Закона за биологичното разнообразие като строго защитен вид. Има предложения за създаване на национален, както и международен мониторинг, план за действие. Сред целите на природозащитниците е и включването на вида в мрежата “Натура 2000” заедно със създаване на стратегия за бъдещето на бобъра на Балканите и в Дунавския басейн.