Божидар Божанов и Ивайло Мирчев делят контрола в "Да, България", Христо Иванов им заръча да влязат във властта (Обзор)
- Партията все по-близо до ДСБ и все по-далеч от културата на сезонните протести
- Няма да се разделят с ПП засега, но при нови избори ще има обсъждания
На осмата година от съществуването си “Да, България” реши да има двама съпредседатели - Божидар Божанов и Ивайло Мирчев. Това се случи 10 месеца след като Христо Иванов подаде оставка заради слабите резултати от евровота и изборите за парламент.
След повече от 4 часа дебат накъде да поеме партията се прокрадна варианта лидерите да са дори трима.
За Мирчев и Божанов гласуваха 443-ма, след като на финала имаше
4 имена в общо 6 комбинации за лидерски екип
Те намаляха минути преди края на вота, защото отвод си направиха бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова и отличничката по преференции Елисавета Белобрадова.
Така конкуренция на Божанов и Мирчев бяха плевенският депутат Свилен Трифонов и пловдивската общинска съветничка Веселина Александрова. Само комбинацията Божанов - Мирчев надхвърли половината от гласувалите общо 671 членове на “Да, България”. По-голямата част от гласовете дойдоха неприсъствено през мобилното приложение.
Заедно ще взимаме решенията, както сме ги взимали досега. Екипът, който работи и досега, продължава работа, защото се справяме много добре, увери след вота Ивайло Мирчев.
Благодарим за доверието. Смятаме енергично, от първия ден да направим всичко възможно да го оправдаем, да разширим доверието в “Да,България”, “Демократична България” и да продължим да задаваме дневния ред не само в център-дясното пространство, а изобщо, добави Божидар Божанов.
Двамата акцентираха, че ДСБ е най-близкият им партньор и първата цел е разширяването на това сътрудничество, а чак след това с останалата “т.нар. демократична общност”.
Парламентарната гупа с ПП-ДБ ще продължи да съществува,
но предстоят обсъждания дали тя да продължи и за следващи избори. Не очаквайте от нас ние да разединяваме. Коалицията в рамките на Народното събрание е факт и продължава да съществува, подчерта обаче Мирчев.
“Да, БГ” подмени и останалите си ръководни органи - за едно място в Националния съвет се бориха 97 души, а 11 за контролната комисия.
Гости от други партии в конферентната зала липсваха. Трябва да гледаме напред, в посока
консолидация на “Да, България” и ДСБ
Само заедно може да защитим каузите си и да отговорим на очакванията към нас, написа им лидерът на ДСБ Атанас Атанасов. С кратко видеообръщение се включи и съпредседателят на “Промяната” Кирил Петков. Ще се радвам да работим заедно в следващите дни, месеци, години, докато не постигнем целите си. Не трябва да губим оптимизъм, надежда и да си имаме доверие едни към други, каза им той. Ръка за сътрудничество задочно подадоха кметът на София Васил Терзиев, “Синя България” и партия “Никола Петков”.
С 49-минутна реч се отчете досегашният лидер на “Да, България” Христо Иванов.
Да кажем ясно: Искаме властта. Трябва да разбираме, че не можем да не поставяме във фокуса на политическите си усилия взимането на властта като ясна и категорична цел. Защото това е единственият начин да осигурим устойчиво прилагане на програмата си.
Властта е място. Ако там не сложим вашите тела, ако ние от демократичната общност не заемем това място, на това място ще бъдат други, тези, които не трябва да са на власт. Няма как отстрани да спрем тези, които взимат властта и с всеки час и минута стават по-опасни, обърна се той към съпартийците си.
Даде и друга препоръка - “да надраснем културата на това, че сме една протестна общност, която емоционално сезонно се събира, спира нещо нередно, утре се скарва и се разпуска”. Христо Иванов подчерта, че политическа формация, която се примирява с ролята на опозиция дългосрочно, постепенно спира да е политическа.
Партиите не са стажантски програми, бюра по труда или пенсионен фонд,
категоричен бе Иванов. И предупреди, че не може партийците само да очакват назначение или възможности”, “да бъде пазен или лансиран не защото има какво да даде, а защото бил наш и толкова”. Трябва ни ясна етика на личната отговорност, на приноса и отборната игра, на поставянето на общия интерес пред личния, не винаги ни се получава, настоя той от позицията си в “политическото отвъдно”.