Мария Бакалова: Искам да бъда част и от нашето кино, да работя с много млади творци
Най-новият филм, в който можем да гледаме актрисата, се казва „Това, което остава", премиерата е през май
„Искам да работя с много млади творци, защото вярвам и имам копнеж за бъдещето. Привилегията да знаеш миналото ти помага да вървиш още повече напред. Да се уча много от младите, искам да имам интеракция с хора на моята възраст и по-малки от мен. Хубаво ми е да бъда част от проекти, които са много наши. Предимно снимам в западни продукции, защото агентите и местоживеенето ми са в САЩ, но като българин ми се ще да бъда част и от нашето кино. Имаме изключително талантливи творци и пред, и зад камерата."
Това каза актрисата и първата българка, номинирана за "Оскар", "Златен глобус" и BAFTA Мария Бакалова в предаването „120 минути" по bTV.
По думите ѝ киното и театърът помага на хората да бъдат по-емпатични и да съпреживяват реалността.
Най-новият филм, в който можем да гледаме Мария Бакалова се казва „Това, което остава". Той тръгва по кината през май, гала премиерата е на 8-ми. Лентата разказва за младо момиче, загубило своя приятелка в катастрофа.
„Филмът е вдъхновен от наши преживявания. Аз също имах случка като малка, когато загубих близък член на моето семейство в произшествие на пътя. Бях на 17 години. Режисьорът Димитрис е загубил близък, когато е бил на 10 години. Започнахме работа по проекта през 2021 г., снимахме го 2022 г., преди месец и половина филмът се срещна за пръв път със зрители и няколко седмици по-късно се случи тази отвратителна трагедия със Сияна", разказа актрисата.
Историята във филма е много човешка, близка до реалността, защото е вдъхновена от наши лични случки, добави Бакалова.
„Филмът е за хора, които после трябва да изнесат болката и тежестта. Трудно е. Всеки от нас е губил близък и знам колко е особен този момент да живее с болката. Чудила съм се много пъти как е възможно човек да не знае колко болка е способен да понесе, до момента, в който не му се наложи и да я понесе. Ти минаваш през всякакви чувства и емоции и осъзнаваш, че слънцето изгрява отново и ти си неспособен да промениш случилото се. Призраците от миналото, болката и страхът, да се чувстваш гузен, че си оцелял – ще те преследва винаги. Този филм е за нас хората, които оставаме с болката, но посветени на тези, които вече сме загубили", посочи тя.
По думите ѝ за огромно съжаление войната на пътя е ежедневие и нещата не се подобряват.
„Страшно е, че ние съпреживяваме болката и тя тежи, но сякаш не се осмеляваме да я погледнем като причина и да мислим за по-добро случване на нещата и избягване на такива трагични, кошмарни, жестоки, болезнени, крайни събития. Мисля, че хората трябва да започнат да си вършат работата коректно, да започнат да поемат отговорност. Мисля, че политиката, администрацията, местната власт, хора, които се занимават с обществото, трябва да се занимават наистина с обществото, защото нашия живот е пряко зависим от тях. Важно е да се подходи отговорно и навреме", коментира Мария Бакалова.