Рапърът Боро Първи: Истинската любов не е като нов телефон – не я сменяш, а я поправяш
Трудното не е да я намериш. Трудното е да разбереш, че си я намерил – и да я задържиш."
Боро Първи не говори за музика. Не говори дори само за любов. Говори за живота – такъв, какъвто е, с неговите отговорности, трансформации и нуждата да бъдеш пример.
В новата рубрика на Дарик "В тренда" Боро Първи с откровен разказ за личното си развитие, за нуждата от повече искреност и стабилност в отношенията – и за това защо е важно да бъдеш част от промяната, а не просто наблюдател.
„В днешно време виждам как хората не могат да са в сериозна връзка. Просто има прекалено много избор, прекалено достъпен. И затова искам да го покажа – ето, има я тази старата любовна приказка: 'Яли, пили, веселили се и заживели щастливо'. Така че – все още съществува това нещо."
Рапърът разказа, че дълги години е държал личния си живот настрани от публичността. „Ние вече с моята съпруга сме от доста години заедно и аз всъщност доста дълго време си криех личния живот. Голяма част от нашата връзка никога не е била публична, но когато решихме вече да се сгодим, да имаме дете – си казах: "Случват ми се хубави неща, защо да не ги покажа на хората?"
За него това не е просто жест към феновете, а осъзната позиция. „Да си инфлуенсър или човек, който дава пример, в днешно време е доста важно. Аз мисля, че това на всеки човек му се отразява добре – да се събере с някого, да е сериозен в чувствата и намеренията си, и така да прераснат в създаването на семейство."
Неговата последна песен, макар и вдъхновена от личен момент – женитбата и раждането на първото му дете – не е типичната баладична изповед.
„Исках да направя песен, която да отразява тези събития в живота ми, които са много важни за всеки човек... но не исках да е сълзлив, баладичен криндж. Реших да взема един бърз бийт и да направя песен, в която да си излея чувствата така, че човек да може да си клати главата, докато я слуша."
Като артист, който редовно обикаля страната за участия, той не е безразличен към състоянието на инфраструктурата, усещането за безнаказаност и липсата на професионализъм в публичната сфера.
„Аз постоянно съм по пътищата и много добре знам какво е състоянието. Особено в градовете, които не са областни – Северозапада е ужас. Протестът, свързан с убитото, бих го нарекъл, момиче – за мен е начин да покажем недоволство и гражданска позиция към управляващите. Те са наши служители и трябва да знаят, че ги следим."
Той споделя, че е бил на протестите срещу войната по пътищата не само като гражданин, но и като баща. „Това беше първият протест на нашия син, който е на осем месеца. Един ден искам да знае, че родителите му са се помъчили да направят страната по-хубаво място – с нещо, което не коства кой знае какво – просто да отидеш и да покажеш, че ти пука."
Според него липсата на колективна култура у нас ни дърпа назад: „Тук малко сме всеки за себе си. Затова може би имаме силни спортисти в индивидуалните спортове, а в отборните сме доста зле. Аз се чувствам част от отбора на българските граждани."
Въпреки трудностите, Боро Първи е убеден, че има надежда за България. „Много от моите приятели се върнаха от чужбина – както и аз – с идеята да правим нещата, които сме видели на Запад. Не знам доколко успяваме, но ще е много жалко, ако ги изгоним тези хора. България е доста по-добро място за живеене, отколкото беше, когато бях малък."