Коментар на седмицата №2: Великдена ще си го караме в Гърция, ама си носим агнето оттука
Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с близо 75 000 прочитания.
Защо Страстна седмица - обяснение за който мисли, че трябва да се отдаде на страст по купуване, ядене и пиене
Делниците - така се е случило, така Бог е подредил нещата или просто такъв е вселенският ред и порядък - винаги са повече от празниците. Делник иде от дело, от работа, празникът е празен ден, незает от трудова дейност.
Господ за шест дни е построил света - от небето и земята до човека като венец на сътворението. И
на седмия ден седнал да си почине
Неделята е ден без дело, понеделникът - идващият след почивката, тоест работи и не се май. Започвам от етимологията, за да е ясно туй, дето на всички е ясно - първо ще работим, после ще празнуваме. Щото, ако не си изработим, няма какво да сложим на масата, какви нови дрехи да облечем, как с гости да се съберем, празниците винаги са свързани с веселба и развързване на кесията.
Поводите за празници са различни, поводи да искаш, важното е да... А де!
Да празнуваме, все едно какво
Тъй е най-вече с неприсъствените дни в календара. Всички празнуваме Коледа, всички празнуваме Великден. Вярваш, не вярваш, дните са обявени за празнични и трябва да се оползотворят по предназначение.
Рождество Христово е с фиксирана дата, все едно кой ден от седмицата се пада. Възкресението обаче, съобразено с Пасхата, се разпростира от март до май и като почнеш от Лазаровден и Цветница, откарваш чак до Светли вторник.
Разбира се, всеки, наясно с канона дори в най-широкия му смисъл, знае, че Страстната седмица не е безкраен празник просто защото в нея не се отдаваме на безподобни благи страсти, а
страст е страдание
Седмицата на мъките Христови. На страданието на нашия Бог в името на человеческите създания.
Това засега не се учи в училище, обяснява се вкъщи, където се обяснява и както се разбира. Фактът, че съществуват напоителни кичозни картички и гифчета с томителното послание "Честит Разпети петък", е премного показателен за нивото на съвременното познание.
Да се разберем: дали да вярваш в каквото и да било, е абсолютно свободно волеизлияние. Вярата в Бог е винаги въпрос на време, трябва да порастеш, да дорастеш, за да повярваш, и ако като дете ти се вменява, насочват те, твоето решение като голям е осъзнато и не подлежи на контрол. Доказано е, четете, примери за силата на вярата дал Господ. За безверието също.
Аз не съм фанатик,
мисля, че фанатизмът не е угоден Богу, а ние все пак по негов образ и подобие сме направени. Винаги ми е било интересно няма ли някакво противоречие, щото никак не сме съвършени, но имаме 10 Божи заповеди, с които да се съобразяваме, и същевременно седемте смъртни гряха, които идеално ни насочват как е редно да се справяме с този живот.
Като гледам всеки Божи предпразник как се пълнят торби и багажници със съестни и несъестни продукти, тъй сякаш ще спретваме
необходима за оцеляване
готовност на около три квартала, алчността придобива облика на многоглава хидра, бутаща три колички от хипера до пикапа с клекнали отсега гуми. Щото ний ВеликденА ще си го караме пак в Гърция, ама си носим агнето оттука.
И завистта в очите на комшийката, и гневът на комшията, че к'во толкоз се е зазяпала в дубайския шоколад, дето децата на оная от седмия етаж носят в училище. И колегата, който цяла седмица се е скатал с болничен, докато ти се гърбиш , и заради него, а така ти се ще да отидеш
с колежката на Павел баня за уикенда,
ама пусто майкини ти ще довтасат да видят внуците...
Всичко това го има непрекъснато, страстите човешки са това. Страданията ни ежедневни, лутаниците ни, неудовлетворенията ни, незадоволените ни желания и въжделения, човешко, твърде човешко според Ницше, а ние сме си човеци, далеч не свръх. И дайте да му отпуснем края! Щото коланът, общо взето, е почти на последната дупка.
Стегната ни е душицата, на моряшки възел е вързана, на клуп, който виси над света със страшна сила. Мда, не е празнично, нали? Но е страстно и още как! Страдалците ние, човеците в своя човешки и не съвсем човешки облик, бършем запотени чела и
бодем хрупкавата коричка на агънцето
- багънце, дето сме си насмогнали на харча и сме дали пари, колкото е порционът на цял един дом за сираци за седмица, ама веднъж се живее, нали, утре ще затрещи над главите ни и страшно щей , майко, без да е весело...
Страстите в човешкото ни разбиране водят до пристрастяване, което си е чиста проба страдание. Тъй като винаги съм била малко повече ветхозаветна, все ме тегли къмто с труд ще изкарваш хляба си, в мъки ще раждаш децата си, което винаги е било валидно - замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа, а Спасителя наш изпи горчивата чаша да изкупи чрез кръстните си мъки нашите човешки грехове.
По Библия и по конституция ние имаме право на избор. За всеки един миг от нашия живот. За всяко наше решение. Речено е: Не съди, за да не бъдеш съден. Съдията според нашата религия е само един. Той има право да благослови трапезата ви и да прости греховете ви. И ти да видиш, той е безстрастен. Защото си е изстрадал страстите, дал ви е изкуплението, а как ще се справяте от понеделник до неделя и от неделя до понеделник - ваша воля. Истината, истината ви казвам.