Българските пенсии засега оцеляват въпреки Доналд Тръмп и шока на борсите (Графика)
Натрупани са още 500 млн. лв. като спестявания в универсалните фондове
Бурята на борсите, която владее бизнеса в първите три месеца от мандата на Доналд Тръмп като президент на САЩ, засега не засяга силно спестяванията за втора пенсия в десетте български компании. Това показват данните от инвестиционните портфейли на фирмите към края на март 2025 година, които са публикувани на техните интернет страници.
За първите три месеца на годината спестените в универсалните пенсионни фондове пари са се увеличили с 513 млн. лв. и са стигнали до 23,8 млрд. лв. Като този път световната криза, предизвикана от противоречивите и изненадващи действия на Тръмп, не е намалила спестяванията за втора пенсия на българите. Тези отчети все пак не включват турбулентните първи седмици на април, когато бяха отбелязани най-големите сривове заради започнатата от Тръмп война с търговските мита.
Основна роля за запазване на универсалните пенсионни фондове от бурята на финансовите пазари е имала строгата регулация на техните инвестиции. Като
60% от парите на българските пенсионни фондове са инвестирани в държавни дългови книжа
А повечето от тях предпочитат поне половината от тези им инвестиции да са в български държавен дълг и книжа на държави от ЕС, става ясно от инвестиционните им портфейли. Забелязва се и че българските пенсионни фондове са намалили и дълговите книжа на САЩ като част от портфейлите си. Именно американските облигации бяха най-пострадалите сред дълговите книжа от борсовите сривове заради политиката на Доналд Тръмп. Дори се появиха спекулации, че президентът на САЩ умишлено сваля цените им заради предстояща нова емисия облигации.
При акциите пък прави впечатление, че българските пенсионни дружества са намалили и средствата, които държат в акции на “Тесла” на
Въпреки че натрупват нови половин милиард лева, пенсионните фондове всъщност не могат да се похвалят и с много добри резултати. Реално общото увеличение се равнява на тримесечните осигурителни вноски, които влизат в тях, ако се сравни с данни от първите три месеца на миналата година. Заради увеличението на минималната заплата от началото на 2025-а на 1077 лв. би трябвало през първото тримесечие на т.г. постъпленията от осигуровки да са по-високи. В универсалните пенсионни фондове се осигуряват задължително за втора пенсия 4 млн. души, като в тях постъпват 5% от осигурителния доход на хората. Тоест
от началото на тази година минималната вноска за втора пенсия е 53,85 лв.
Увеличение ще има и при максималната възможна вноска за втора пенсия, която с новия бюджет стана 206,5 лв., но от 1 април. Заради забавеното приемане на бюджета депутатите въведоха от тази дата увеличение на максималния осигурителен доход на 4130 лв.
Въпреки че през първото тримесечие на 2025-а и десетте пенсионни компании отчитат ръст на портфейлите на универсалните си пенсионни фондове,
70% от увеличените спестявания са отишли в три от големите фондове на пазара - “Доверие”, ДСК - Родина и ОББ
Като при “Доверие” увеличението на спестяванията за втора пенсия е с над 129 млн. лв., а общите активи на фонда доближават 6 млрд. лева.
При ДСК - Родина увеличението на спестяванията за втора пенсия е 126 млн. лв. за първите три месеца на тази година и активите на фонда достигат близо 5 млрд. лв. На трето място с увеличение от над 101 млн. лв. за тримесечието се нарежда универсалният фонд на ОББ. Тук общата сума на спестяванията за втора пенсия става малко над 3 млрд. лв.
Прави впечатление, че универсалният фонд на “Алианц”, който по общи активи е трети по големина с над 4,5 млрд. лв., има по-малко увеличение от фонда на ОББ. При “Алианц” положителният резултат за първото тримесечие е равен на 90,5 млн. лв.
Четирите големи фонда държат общо 18,5 млрд. лв., или над 77% от общите спестявания за втора пенсия на българите. Още 4 млрд. лв. общо са в други два фонда - ЦКБ-Сила и “Съгласие”, като в първия има 2,1 млрд. лв., а във втория - 1,9 млрд. лв. При тях обаче нарастването за първото тримесечие на годината е чувствително по-малко спрямо четирите големи. ЦКБ-Сила увеличава активите си с 27,5 млн. лв. за първите три месеца на 2025 година, а “Съгласие” - само с 3,5 млн. лв. Чувствително по-голямо нарастване има най-малкият и най-новият от пенсионноосигурителните фондове - “ДаллБогг Живот и Здраве”. Тук увеличението е с 15,2 млн. лв. за тримесечието, като общата сума на активите на фонда стига 113 млн. лв.