Антон Чавдаров: В плача на хората в Кочани чувах плача на моите съпруга и майка
Репортерът на NOVA е сред отличените „Достойни българи" за журналистическата си работа по време на трагедията в Кочани и пожарите в България
Кореспондентът на NOVA Антон Чавдаров беше награден в инициативата „Достойните българи" за журналистическата си работа по време на трагедията в Кочани и по време на пожарите през лятото в България през миналата година. Той бе гост в студиото на „На фокус с Лора Крумова", където разказва за събитията, които отразява на първа линия.
Антон разказва, че е започнал журналистическата си кариера в механа. След като се прибира от студентска бригада в САЩ, е поканен на интервю в механа в Благоевград по Коледа. Занася свое есе, от което преценяват, че може да пише добре и така стартира журналистическата му кариера в малка медия в града. По-късно се премества в обществената телевизия и от няколко години е кореспондент на NOVA в региона.
„Усетих една огромна промяна в отношението на македонците към нас. Бил съм в Скопие в момент, в който взаимоотношенията между Северна Македония и България бяха изключително обтегнати. Буквално операторът ми и аз, си говорихме с поглед и не смеехме да проговорим, за да не ни разберат, че сме от България. Сега нещата са съвсем различни. Имахме проблеми на влизане, защото държавата Северна Македония ограничава влизането на журналисти вътре в страната. Бяхме върнати от Станке Лисичково, защото видяха техниката ни. Нужни са разрешения, за да бъдем допуснати. Върнах техниката и първия ден трябваше да снимам с телефон", разказва Чавдаров.
Какво не би забравил от отразяването на трагедията в Кочани?
„Не бих забравил това да дойде при теб баща или майка, който иска да се похвали с детето си, но да ти го показва само на снимка. Това е нещо, което човек трудно може да преживее или преглътне. Професията ни е такава, че бързо трябва да продължим напред. Свикнахме да живеем с катастрофи, които сякаш се случват непрекъснато. Има неща, които те променят и остават в теб, като един въглен, който не изгаря", признава репортерът.
Антон разказва за труден момент в Кочани, когато съобщават имена и родителите разбират живи или мъртви са техните деца. Случайно е до жена, която повтаря „Кой ти каза?" и разбира, че тя пита „Кой ти каза, че са в София?". Осъзнава, че жената има късмет децата й да са спасени и да са в София. В този момент разбира колко е важно да си помагаме в такива моменти и колко много страната ни помогна на Северна Македония.
„Чувах плача на моята съпруга и на моята майка, в плача на тези хора, които бяха в Кочани. Това е мястото, което ще остане в мен със страшно много болка", разкрива Антон Чавдаров.
В настоящите събития на протести, според кореспондентът не само институциите трябва да поемат отговорност, но и хората да осъзнаят своята роля. Той дава пример от района, който отразява и по-точно с Кресненското дефиле, в което дълги години умират хора. След поставянето на колчета, катастрофите спират и причината за тях се оказва изпреварванията.
По-голям ли е натиска, когато е сам на място?
„Много голяма е отговорността. Не съм усещал натиск, напротив хората и институциите се съобразяват с нас медиите. Има някакво влияние на журналиста върху институциите в малкия град", каза репортерът.
Чавдаров отразява и пожарите в страната ни през миналото лято. Според него държавата ни трябва да си даде сметка, че климатът се променя и от тук нататък ще има пожари. Няма как подобни пожари да бъдат загасени с човешките усилия, а е нужна и летателна техника.
„От разговорите, които имам с гасящите пожарите хора, те се притесняват за сигурността си. Често това са хора, които за първи път влизат в огъня. Такъв е случая със Светльо, който влиза като доброволец, за да помогне на селото си, но излиза с 75% изгаряния. Край Голешово загинаха две млади момчета – горски служители. Държавата е не достатъчно там, където трябва да бъде", споделя той.