Оман - дискретният посредник за трудни мисии
Оман е страна, която от над пет десетилетия не е участвала в конфликт, но пък неведнъж се е проявявала като успешен посредник между държави. Оман има славата на идеален изпълнител на деликатни мисии. Така е и сега
САЩ и Иран подновяват преговорите си в Оман. Султанатът се ползва с доверие от години – известен е със своята дискретност и неутралитет. Оман не е държава, която често попада в новинарските заглавия. Страната, която е известна основно с природните си красоти и с популярността си сред туристите, е нещо като Швейцария в Близкия изток – предпочитаната от нея позиция е неутралната, посочва АРД.
„Не взимаме страна – нито за едни, нито за други", каза още преди години тогавашният външен министър на Оман Юсуф бин Алауи. „Опитваме се да дадем и на двете страни възможността да направят това, което според нас би било най-доброто за тях."
"Оман е модератор на региона"
За разлика от агресивните си съседи в Персийския залив с голямо его и нужда от признание – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, а от другата страна на залива – Иран, оманците са смятани за скромни и сдържани. Тази тяхна черта очевидно дава и политическо отражение – страната повече от пет десетилетия не е участвала в конфликт, но пък неведнъж се е проявявала като успешен посредник, посочва германската обществено-правна медия.
„Султанатът Оман е модератор на региона", казва американският политолог професор Марк О'Райли, който от години се занимава с изследвания на Оман. Той определя неговата роля като историческа. „Оман контролира големи част от Индийския океан и през вековете е имал добри отношения с много страни – така е постигнал своята добра дипломатическа репутация."
Стопроцентова дискретност
Тази репутация дава отражение и до днес: срещайки се в Оман за нов кръг преговори по иранската ядрена програма, иранският външен министър и американският специален пратеник Уиткоф знаят, че могат сто процента да разчитат на домакина и на неговата дискретност. „Оман предпочита тихата дипломация. Те не искат да привличат вниманието, както прави Катар. Те се държат в сянка, улесняват воденето на преговори, без накрая да очакват слава и почести", казва по този повод професор О'Райли.
А както посочва АРД – дискретността се изплаща. Така бе още през 2015 година, когато в Оман бяха поставени основите за ядрената сделка с Иран. Султанатът изигра важна рола и по отношение на сближаването на непримиримите врагове Саудитска Арабия и Иран, както и във връзка с освобождаването на заложниците от Йемен.
Още преди години тогавашният американски външен министър Джон Кери изрично похвали ролята на Оман, припомня германската обществено-правна медия. „Негово Величество султанът на Оман тогава ни помогна да направим неща, които иначе трудно биха се получили", посочи Кери. Оман е допринесъл много за диалога, за което получава и съответните благодарности.
Работа без много шум
Оман осигурява всички условия на преговарящите да работят необезпокоявано. Журналистите не са желани и от преговорите почти не излиза информация. „Султанатът и неговите управници са известни с това, че в тези случаи не оповестяват междинни декларации. Те работят тихо дотогава, докато мисията не бъде изпълнена. За нея се съобщава в самия край", казва оманският политолог Мохамед Ал-Араими.
Обикновено делегациите заседават в различни помещения, без да се срещат – и си изпращат взаимно новини и предложения. Не по друг начин, а чрез трето лице – оманците често играят куриерска роля и пренасят съобщенията от едната зала в другата, разказва АРД. Самите те не гледат на себе си като на активен посредник, а като на модератор, който да подпомогне намирането на изхода, който спорещите страни търсят при преговорите.
Оман залага на добрите си отношения с всички страни – и със Запада, и с Иран. Това е от полза и за Иран, и за Оман, коментира американският политически анализатор Джей Петерсон „Тези отношения помагат на Иран да преговаря с велики сили като САЩ. А Оман ги използва, за да пази стабилността в региона и да укрепва собствената си външна политика."
"Оптимизмът да се превърне в реалност"
Няма друго място на света освен Оман, на което всички страни до такава степен да се доверяват, казват политически наблюдатели. Така е и този път: след като по време на първия си мандат американският президент Доналд Тръмп отмени ядреното споразумение от американска страна, сега противниците отново се срещат в Оман, пише "Дойче веле".
„Това не са конкретни преговори за споразумение, а първи разговори – тест за сондиране на ситуацията", обяснява оманският политолог Ал-Араими. Това е първата стъпка преди следващите, които ще последват.
При това Оман прави всичко това сдържано – не търси медийно и международно признание, но се радва, когато дипломатическите усилия отново доведат до успех. В Оман принципно се мисли позитивно, каза преди няколко месеца външният министър Бадр Албусаеди, припомня АРД. „Работим винаги с оптимизъм и се опитваме да го превърнем в реалност."
Съмнително е дали този оптимизъм ще се оправдае и сега - в преговорите между Иран и САЩ, но поне си заслужава да се направи опит, коментира АРД.