Учени: Рискът от тежък инсулт след лекия е подценен - не е 3 месеца, а 10 г.
Изненадващо половината от бъдещите събития са настъпили повече от година след първата плаха атака и приблизително едно на всеки 10 е било фатално. Изводите почиват на здравните истории на 171 хиляди пациенти от Европа, Северна Америка и Азия, включени в 38 проучвания
Преходна слабост или изтръпване от едната страна на тялото, подобни на това, което сте чували за инсулта?
Внезапно временно замъглено виждане, пулсиращи светлини или загуба на зрение на едното или двете очи?
Немотивирано с нищо кратковременно замайване, нестабилност или падане?
И други симптоми, които може да се свържат с мозъчния удар?
Едва ли, беше търпимо усещане за кратко и отмина. Това е най-честата реакция на състояние, което предупреждава за увеличен риск от трайно запушване на кръвоносен съд в мозъка - исхемичен инсулт. Запушването, което води до липса на кръвоснабдяване, се нарича исхемичен за разлика от хеморагичния, който е по-рядък, но не по-лек и е свързан с кръвоизлив в мозъка. Особеното при него е, че в началото може да имитира преходна исхемия. Ако не се уточни причината за оплакванията, може да започне неподходящо лечение с лоша прогноза, защото терапиите са различни в двата случая.
Когато тромб заседне, макар и временно, в артерия, която доставя кръв към мозъка, той не може да работи, както е обичайно, поради настъпване на кислороден глад. Тромби се образуват при слепването на мазнини и клетки. Уплътнението може да се оформи навсякъде в тялото и да се носи с кръвта, докато не заседне някъде. Ако това някъде е артерия, която стига до мозъка, може да се появят симптоми на кислороден глад. При малки тромбчета е възможно след временно запушване да продължат пътя си и с това неблагополучията да приключат. Друга възможност е в някакъв момент да се е натрупала толкова много плака в артерията, че излишната структура да ограничава силно притока на кръв към мозъка подобно на това, което прави тромбът.
Състоянията с подобни на инсулт оплаквания, които продължават от минути до няколко часа и изчезнат напълно за денонощие, са преходната исхемична атака. Може да почувствате, че сте добре, но е жизненоважно да потърсите медицинска помощ веднага. Преходните - транзиторни - исхемични атаки в мозъка са предупреждение, че сте изложени на висок риск от пълноценен инсулт. Не само в следващите дни и седмици, които са критичният период, а и през идващите 10-ина години.
Инсултът е тежко и променящо живота събитие, което може да връхлети внезапно. Но често е предхождано от транзиторна исхемична атака. Разговорно нетрайните исхемични състояния в мозъка са известни като микроинсулт или миниинсулт. Честотата им като предвестници на потенциално животозастрашаващия и инвалидизиращ “истински” инсулт не предполага минивнимание и подценяване.
Състоянието идва и си отива, без да причинява трайно увреждане на мозъка, но е критичен предупредителен знак. До около 20% правят тежък инсулт най-често през първите 48 часа или в рамките на седем дни до 3 месеца в зависимост от причината. Вероятността расте с възрастта на човека, преминал през транзиторна мозъчна атака.
Честотата на предизвестените инсулти се удвоява на всеки 10 г. след навършването на 55.
Половината от бъдещите инсулти са настъпили повече от година след първоначалното събитие и приблизително един на всеки 10 е бил фатален. Прогнозите почиват на анализ, извършен от екип на Университет на Калгари, Канада, и са публикувани в изданието на Американската медицинска асоциация. Изводите почиват на здравните истории на кръгло 171 хиляди пациенти от Европа, Северна Америка и Азия, включени в отделни 38 проучвания за прогнозите за по-тежък рецидив.
Дори някои от хората, преживели преходни атаки, щастливо да избегнат инсулт в “сроковете”, цитирани в канадското проучване, те “са изложени на постоянно висок риск от последващ мозъчен удар”, обобщават изследователите.
Въпреки че не е сензация, че тези пациенти имат по-голям риск от последващ инсулт няколко години след кратковременния инциден, екипът е изненадан от високия процент риск и след 90 дни. През последните около 25 години научните изследвания и клиничната практика са фокусирани най-вече върху вторичната профилактика на инйсулт през 3-те месеца след преходна мозъчна атака.
Новите данни за дългосрочния риск откриват и една парадоксална зависимост във времето. Проучванията, проведени през 2007 г. или по-късно, показват по-високи рискове за последващ инсулт въпреки използването на по-агресивни превантивни мерки през този период от време. Това е изненадващо, тъй като в държавите с добра медицинска практика в последното десетилетие се прилагат все повече и по-агресивни стратегии за вторична превенция.
Това неочаквано откритие може да е свързано с усилията за по-висока здравна култура в обществото, по-добрите диагностични стратегии, възможностите за образна диагностика, разсъждават изследователите. Те се надяват очевидните факти да подтикнат към по-нататъшна оценка на случващото се. От друга страна, е възможно наистина хората да са изложени на по-висок риск сега, отколкото преди 20 г.
Каквото и да е обяснението, ясно е, че трябва да се обърне внимание на риска за инсулт и след първите 90 дни след мозъчната атака с временен характер.
Преходното състояние, дори когато е продължило само няколко минути, е знак, че трябва да се предприемат стратегии за избягване на опустошителните ефекти от по-сериозен последващ инсулт. Точните препоръки зависят от конкретната причина за временното страдание на мозъка и препоръките на запознатия с историята лекар.
Но в общия случай превенцията включва промяна в начина на живот с акцент по-здравословно хранене, повече движение, по 7-8 часа сън на нощ, спиране на пушенето и контрол на артериалното налягане и кръвната захар.
Наред с това лекарят може да предпише терапия с антитромботични медикаменти, лекарства, които “разреждат” кръвта, статини за понижаване на холестерола, блокери, които помагат за разширяване на кръвоносните съдове и позволяват по-добър кръвен поток, което води до нормализиране на артериалното налягане. Ако една от каротидните артерии на врата, които пренасят кръв до мозъка, е стеснена или блокирана, кардиологът може да препоръча извършване на процедура за преодоляване на стеснението чрез вътресъдова интервенция - ендоваскуларно лечение.
Във възстановителния период след микроинсулт обичайно се препоръчва човек да се “пази” от грип и други вирусни заболявания, които носят риск за уплътняване на кръвта, и въздържане от шофиране поне 1 месец или до пълно възстановяване с цел избягване на инцидентни повишавания на кръвното в стресови условия.