При 5% праг за парламента МЕЧ и “Величие” изпадат, но мнозинството ще е бетон (Графики)
- "24 часа" изчисли как би изглеждало 51-ото НС при бариера от 5, 6 и 7%, както и по гръцкия модел
- Лидерът на ГЕРБ първи постави темата още след изборите миналата година, но днес я заобикалят и той, и останалите партии и законодателна инициатива в тази посока все още няма
Да се вдигне ли прагът за влизане в Народното събрание? Този въпрос е удобно избягван от повечето политици, но е едно от възможните решения за сериозната фрагментация в парламента.
Макар открито да говорят за необходимост от промени в Изборния кодекс, засега партиите отказват да признаят, че се мисли по посока промяна в прага за влизане в парламента, който в момента е 4%. Подобни нагласи обаче съществуват от много време, а покрай драматичното влизане на “Величие”, които прехвърлиха 4-процентовата бариера с едва стотина гласа, отново изкараха на дневен ред темата.
Вдигането на процентния праг за влизане в Народното събрание ще се отрази най-вече на малките партии, защото ще направи влизането им по-трудно.
“24 часа” изчисли, че при настоящите изборни резултати (обявени от Конституционния съд в решението му от 13 март) 5% праг означава, че са необходими 121 738 гласа за влизане в парламента, т.е. МЕЧ и “Величие” биха отпаднали.
Това обаче ще доведе до увеличаване на броя на депутатите на останалите политически сили. Например
четирите групи от управляващото мнозинство биха разчитали общо на 132 гласа
А не да са в настоящата сложна ситуация, в която останаха със санитарния минимум от 121 депутати и трябваше да забранят всякакви отсъствия или да разчитат на подкрепа от други групи, както се случи по време на гласуването на бюджета, който мина с гласовете и на “ДПС - Ново начало”.
Как би изглеждал парламентът при 5, 6 и 7% праг, изчисли “24 часа”. Резултатите за 5 и 6% обаче са еднакви (виж инфографиката).
С вдигането на прага автоматично ще се промени и минималният брой депутати, необходими за формиране на парламентарна група. В момента той е 10 - толкова са 4% от 240. Ако минималният праг е 5%, това означава поне 12 депутати за група, а ако е 6% - ще трябват поне 14.
Колкото по-голяма е една група, толкова повече представители може да си осигури в комисиите, което е важно при взимането на решения. Понастоящем постоянните комисии са 25, а един депутат има право да участва в до две. Това означава, че за да имат поне по един представител, групите трябва да са от поне 13 души. Сега МЕЧ и “Величие” нямат свои хора във всички комисии.
За по-висока бариера за влизане в Народното събрание неведнъж е говорил лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Още след юнските избори миналата година той предложи вдигане на прага от 4 на 7 на сто.
В повечето страни от ЕС, където има праг за парламента, той варира между 3 и 5%. Но законодателството е различно и навсякъде има и допълнителни условия. Например в Гърция, Испания и Румъния е 3%, а в Германия, Полша, Чехия и Словакия е 5%. С 4% праг като България са Швеция и Австрия. Повече е в Турция (7%) и Унгария (5% за партии, 10% за двупартийни коалиции, 15% за останалите).
През последната година Борисов все по-често лансира идеята за
промяна в избирателната система по посока на гръцкия модел
Заговори за същото и на 13 март, когато стана ясно, че “Величие” влиза в парламента и мнозинството губи гласове.
В една Гърция, да речем, партията победител получава бонус, в България е точно обратното - колкото може да са по-разроени партиите, прагът да пада колкото се може повече и да има колкото може по-малко стабилни мнозинства и носене на отговорност, коментира Борисов.
Основното оплакване на бившия премиер е, че дори първата сила да бие на изборите с прилична преднина, процентно може и да няма убедително мнозинство в парламента и така формирането на кабинет да е доста трудно.
При гръцкия модел първата партия получава “бонус”, но там избирателната система е по-сложна и доста различна от нашата. Не всички депутати се избират на един и същи принцип, освен това прагът за влизане е 3%, а парламентът е 300-местен. Но принципът е следният: ако първата партия е получила поне 25% от гласовете, има бонус от 20 депутати. За всеки половин процент над 25% има още един бонус депутат, т.е 25,5% “дават” 21 депутати, 26% - 22-ма, и т.н. Максималният бонус е 50 депутати, който се постига за 40% подкрепа от избирателите. Тогава първата сила може да управлява и сама. Такава е и настоящата ситуация там - на вота през юни 2023 г. “Нова демокрация” на Кириакос Мицотакис взе 40,56% и 158 места. Втората СИРИЗА на Алексис Ципрас има 17,83% и 71 места.
Ако приложим гръцката система у нас, но при 4% праг,
това би означавало 82-ма депутати за ГЕРБ
вместо сегашните 66. След преизчисляването на мандатите от ЦИК партията се оказа с резултат 26,38% и би имала 22-ма депутати “бонус”.
Ако останалите мандати се разпределят пропорционално спрямо резултата, то картината би била: ПП-ДБ - 32-ма депутати, “Възраждане” - 30, ДПС-НН - 26, БСП - 17, АПС - 17, ИТН - 15, МЕЧ - 10, “Величие” - 10.
Така коалицията на ГЕРБ, БСП и ИТН ще се увеличи от 102-ма на 111. А с АПС става от 121 на 131 депутати.
Тъй като гръцкият парламент е по-голям, вероятно “бонусът” у нас би бил по-малък. Ако се запази съотношението на броя народни представители (300 към 240), това би означавало минимална добавка от 16 депутати. В случая с ГЕРБ - още 18 души в групата. Тогава разпределението би било следното: ГЕРБ - 83, ПП-ДБ - 33, “Възраждане” - 31, ДПС - НН, 26, БСП - 17, АПС - 17, ИТН - 16, МЕЧ - 11, “Величие” - 10. В този случай коалицията би имала 116 депутати, а с АПС - 133.
Въпреки че вече дадоха идеи за промени в закона, подобни текстове от ГЕРБ така и не разписаха. Обяснението на лидера им - нямало кой да ги приеме. “Партиите си взимат субсидиите, седят си на топло и им е добре. Само трябва да се изказват срещу Борисов и ГЕРБ”, коментира лидерът на партията.
Близо десетилетие председателят на СДС Румен Христов настоява за вдигане на прага. “Може да осъмнем и с 10 групи. Но
е добре прагът да бъде променен - 5% за партии и 7% за коалиции
Иначе с 80-90 хил. гласа се влиза в НС”, заяви преди седмица той.
В БСП, която на последните избори спадна до 7,57% и реално е застрашена от вдигане на прага, пък има разнобой. Хора с опит в управлението са притеснени от раздробяването на парламента и влизането на малки маргинални или антисистемни партии, затова и имало готовност за вдигане на процентите. Други пък били притеснени от все по-слабите изборни резултати и не искали да рискуват, още повече че БСП от години се явява като коалиция.
На ръба са и хората на Ахмед Доган, които влязоха в 51-ото НС със 7,48%, затова те едва ли биха подкрепили подобна промяна. Но е възможно това да направи “ДПС - Ново начало”.
ПП-ДБ не са заявявали позиции за промяна на бариерата. Може би защото и тяхното бъдещо включване на избори не е ясно по кой параграф ще е - дали отново ще са коалциия, или всеки ще се бори самостоятелно.
“Малките” в парламента не подкрепят измененията. Твърдят, че подобен ход цели да ограничи демокрацията като бетонира формациите с по-дълготраен опит и “стари” организационни структури.
В никакъв случай не трябва да се пипа изборната бариера, макар понякога да влизат престъпни формации като “Величие”, смята лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов. А хората, които буквално усетиха значението на 4-процентовия праг - “Величие”, засега май са доволни от него.