Всичко, което искате да знаете за часовете по религия
По инициатива на новия български патриарх Даниил отново се заговори за необходимостта децата в училище да изучават религията като предмет.
Макар социологическите проучвания да показват, че огромната част от българите одобряват това решение, се чуват и гласове на притеснение.
Днес ви представяме 5-те най-сериозни възражения и отговорите, които Министерството на образованието и науката дава на тях.
1. КАК Е В ЕВРОПА
Въпрос: България е светска страна и не може да има религиозно обучение в училищата. Според конституцията българското образование е светско, как тогава училището ще предлага религиозно образование? Няма ли да ни отдалечи от Европа подобно решение?
Отговор: Обучение по религия не означава религиозно образование. Целта на преподаването на религия не е децата да се направят вярващи (това евентуално е роля и задача на Църквата), а да се направят знаещи и компетентни.
В целия ЕС по закон образованието е светско и въпреки това религия се изучава като задължителен предмет в Люксембург, Нидерландия, Швеция, Австрия, Дания и Ирландия, а също и в трите освен България православни страни членки на ЕС – Гърция, Кипър и Румъния. Като част от задължителната подготовка, като обаче ученикът алтернативно може да избере друг предмет (каквото е и предложението за България), религия се изучава в Малта, Финландия, Белгия, Германия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Хърватия. И най-накрая, като свободноизбираем предмет религията се изучава в Естония, Испания, Италия, Словения, Унгария и Чехия. Всъщност единствената европейска страна, в която религия не се изучава в училище, е Франция. Нима някой мисли, че образованието в Австрия, Нидерландия или Швеция не е светско?
2. ЗАЩО ДА СЕ ПОЗНАВА ПРАВОСЛАВИЕТО
Въпрос: Какъв е смисълът от изучаване на религия? Няма ли новият предмет единствено да натовари учебния план на децата, без да има някаква практична полза за бъдещето им?
Отговор: Българската, а и европейската култура е изцяло продукт на християнското наследство. На практика почти всичко през последните 2000 г., което прави Европа изключителна, е белязано или директно изградено от християнството – идеята за свободата, за цената на човешкия живот, за човешките права, всяка от тях е напълно немислима без християнското наследство. Дори идеята за секуларизма и разделението между Църква и държава по същество е християнска, почиваща върху евангелското “Кесаревото – кесарю, Божието – Богу” и върху еволюцията на християнството през първите му векове, като дисидентска религия в рамките на Римската империя. Никой аспект от европейската култура не може да бъде разбран, без да се познава историята и доктрината на вярата. Без това познание историята на Европа не може да бъде разбрана истински и в дълбочина, философията не може да бъде разбрана, литературата не може, музиката не може, изобразителното изкуство не може, архитектурата не може. Цели етапи от миналото на континента, като Ренесанса, Реформацията и Контрареформацията, също ще останат необяснени. Дори съвременни политически феномени, като например появата и възхода на християндемокрацията, която именно формулира и в голяма степен реализира идеята за обединена Европа, ще остане непонятна. Лишен от това знание, българинът винаги ще се чувства като духовен сирак в Европа.
Лишен от познание за православието, българинът ще се чувства духовен сирак и спрямо собствените си предци, защото само допреди век целият свят на дедите ни е бил форматиран в парадигмата и светоусещането на православното християнство. То ни е обединявало, то ни е давало самочувствие, то ни е помагало да оцелеем по време на нерадостната ни историческа съдба. Без познание върху православието българските ученици никога няма да разберат красотата и съвършенството на старобългарската литература, на иконописта, на църковната архитектура, на песнопенията. Без това познание разбирането за Кирило-Методиевото дело и огромния принос на средновековна България за развитието на човешката цивилизация също ще остане единствено на повърхността. Неразбираема ще остане и по-голямата част от модерната ни история – ролята на манастирите за опазването на културното ни наследство, килийните училища, просветителите като Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, живописните школи в Самоков, Трявна и Банско, борбата за самостоятелна Църква…
3. ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДА
Въпрос: Няма ли обучението на българите в православие да ги направи по-податливи на руската пропаганда и да засили позициите на Русия в България, в контекста на тежкия геополитически сблъсък, в който се намираме?
Отговор: Именно доброто познание на историята на православието би дало възможност на българина да се ориентира в ситуацията в Украйна, където се избиват два православни народа, а също и в сложните отношения между Вселенската и Московската патриаршия. Би му дало инструментариума да изгради своя собствена позиция и лесно да разкрие политическата злоупотреба с православието. Нещо повече, ако вникне в историята на източното християнство, българинът ще може да открои лидерската роля на българската Църква в нея и да очаква днес тя да заема позиция, отговаряща на впечатляващото си минало, не да се води, а да води.
4. ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ С АТЕИЗМА
Въпрос: Какво обучение по религия ще получи едно дете мюсюлманче? А ако е дете, принадлежащо към друга религия? А ако родителите му са атеисти и не искат детето им да бъде индоктринирано в каквато и да е религия?
Отговор: Основната идея, която Министерството на образованието обсъжда, е да се въведе задължителен избор между три предмета – Религия (християнство), Религия (ислям) и трети предмет, който да е насочен към укрепване на гражданските и общочовешки добродетели у ученика.
По този начин никой родител, който изповядва различни религиозни или атеистични възгледи, няма да бъде принуден детето му да изучава нещо, което противоречи на тях.
5. ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА
Въпрос: Няма ли обучението по ислям да засили позициите на ислямския фундаментализъм в България?
Отговор: Точно обратното. Обучението по ислям, провеждано светски и под ръководството на Министерството на образованието, ще може да даде на учениците една по-пълна картина на историята и еволюцията на това вероизповедание, която да покаже общите му корени с другите аврамически религии (юдаизма и християнството), общото между Библията и Корана, както и традицията на толерантност и взаимно уважение, която съществува между религиозните общности в България.