Пловдивски журналист пуска траурна музика след смъртта на Кенеди по местното радио
Един от малко известните моменти около смъртта на Джон Кенеди, свързани с България, е отразяването на атентата и смъртта му по радио "Пловдив". Историята е описана от журналиста Евгений Тодоров в една от книгите му.
23 ноември 1963 г., 5,30 часа сутринта. 27-годишният журналист от радиото тогава в града на тепетата (в случая - съвсем буквално, защото сградата е в подножието на Сахат тепе, тогава хълм "Васил Коларов") Киркор Папазян започва своето дежурство.
Задълженията му не са особено затруднителни - главно да преглежда телекса на БТА и
да редактира новините на всеки кръгъл час,
докато на работа застъпи редовната смяна. Между новините тонрежисьорът пуска "забавна" музика, какъвто е тогавашният термин.
Къса Кико, както го наричат приятелите му, телекса на БТА и изведнъж вижда новината, че президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди е бил застрелян, а на поста е застъпил вицето му Линдън Джонсън.
Папазян е изправен пред тежка дилема. Според тогавашните указания за работата на Българското национално радио, подразделение на което е пловдивското, задължително "забавната" музика трябва да бъде сменена с траурна или поне с някаква симфонична при смърт на член на Политбюро на ЦК на БКП или КПСС.
Започва да се чуди Кико, да разсъждава и накрая стига до извода, че след края на Кубинската криза отношението на соцлагера към американския държавен глава коренно се е променило заради курса му към разоръжаване и законовата подкрепа на борбата за равноправие на афроамериканците.
Затова отива при тонрежисьора и го убеждава да смени стила на музиката. Така е до 9 часа, когато започва т.нар. летучка.
Шефовете са в паника дали няма да има наказания по партийна линия заради проявеното своеволие без допитване до "Високата порта" в София. Отдъхват си чак след 10 ч., когато идва дежурното телефонно обаждане: "Браво на другаря Папазян, много правилно се е ориентирал в актуалната международна политическа обстановка".
Киркор Папазян, български поет и журналист, е роден на 12 август 1936 г. Баща му е потомствен бижутер, а майка му Шахине - домакиня. По майчина линия е
внук на известния български офицер и
адвокат подполковник Гарабед Вартазармян,
загинал в Междусъюзническата война, и племенник на първия български комендант на град Дойран полковник Бохос Бохосян.
Завършва арменското училище и гимназия в Пловдив, а след това и българска и руска филология в Софийския университет.
За кратко е учител, след което се посвещава на редакторска и журналистическа дейност.
Работи в издателство "Христо Г. Данов", във вестник "Хасковска Трибуна" и след това, до смърта си, като редактор в радио "Пловдив", където прави предавания с участието на значими писатели и интелектуалци на града.
Автор на поетичните книги "Отговор" (1968), "Сега" (1985), посмъртно излизат "Там" (1994) и краткостишията "Голи и непогалени" (1997), както и на много очерци, преводи в печата. Умира през март 1993 година след продължително боледуване.