От архива за Кенеди: ЦРУ съветва Шрьодер за българската му тъща
- Експертът от Bell инструктиран при всяко пътуване към Европа
- Трябвало да спира балдъзата си да не драсне към САЩ
- Нито нашите, нито съветските служби успяват да го вербуват
Намерихме българските връзки с помощта на специализиран софтуер в огромния архив от над 63 хил. страници за убийството на Кенеди, разсекретен миналата седмица от президента Тръмп. През следващите дни очаквайте в “24 часа” още интересни факти за България, които стават публични за първи път.
Манфред Р. Шрьодер, роден в Германия експерт по акустика, работещ в лабораториите на Bell, несъзнателно се оказва в центъра на разузнавателна война, сочи доклад на ЦРУ. Въпреки че научната му работа е насочена към комуникационните технологии, личният му живот привлича вниманието на разузнаването. Причината -
съпругата му Ани е от български произход
и семейството ѝ все още живее в София
Разузнаването на САЩ отдавна подозира, че страните от Източния блок, особено България, се използват като прикритие за съветски разузнавателни операции. Притесненията им се засилват, когато тъщата на Шрьодер се премества в САЩ през 1961 г., но по-късно се завръща в България, защото уж изпитва носталгия по дома и трудно се адаптира към американския живот.
Тази стъпка предизвиква тревога - дали наистина е заминала по собствено желание, или е била притисната от българските власти да се върне?
През 1963 г. Шрьодер планира пътуване до СССР с цел научни изследвания. Това, което разтревожило американските служители обаче не било само престоят му в Москва, а непланираното му отбиване до София, за да посети семейството на съпругата си. Служителите на разузнаването смятали, че това пътуване представлява идеална възможност за български или съветски разузнавателни агенти да го вербуват.
В секретен доклад се посочва, че Шрьодер е бил специално предупреден за типичните тактики на съветския блок за вербуване, включително за
риска българските власти да използват роднините му,
за да го принудят да сътрудничи.
Съществуват опасения, че българското разузнаване, действащо от името на КГБ, щяло да се опита да го въвлече в капан чрез обещания за съдействие за бягство на балдъзата му на Запад. Шрьодер споменал, че
сестрата на съпругата му
е изразила силно желание да напусне България
- ситуация, която би могла да бъде използвана срещу него.
Въпреки че България често остава в сянката на по-големите операции на съветското разузнаване, страната играе ключова роля като посредник в съветския шпионаж. За разлика от преките съветски подходи, които могат да бъдат по-очевидни, българският маршрут осигурява правдоподобно оправдание.
Служителите на ЦРУ, които инструктират Шрьодер преди пътуването му, го съветват да избягва всякакви ангажименти или обещания, а ако бъде притиснат, да отклони въпроса с простото
“Ще помисля, когато се прибера у дома”
В доклада се заключава, че Шрьодер вероятно е бил мишена на разузнаването на Съветския блок от известно време, независимо дали го е осъзнавал, или не. Работата му в областта на акустичните изследвания е била ценна, а личните му връзки с България са го правели лесна мишена.
За щастие, след завръщането си Шрьодер, изглежда, е осъзнал тактиката на манипулация, на която е бил изложен, и е започнал да сътрудничи повече на американското разузнаване.
В крайна сметка нито съветските, нито българските служби успяват да го вербуват. Той живее дълъг и ползотворен живот и умира на 28 декември 2009 г. в дома си в Гьотинген, Германия, на 83 години. Съпругата му -
българката Ани, с която се запознават в Ню Йорк,
го надживява. Двамата имат дъщеря Марион, която живее в Германия, както и синове Джулиан и Александър, които са в САЩ.
Далеч преди да се срещне със съветските служби, Шрьодер е имал интересен и изпълнен с опасности живот. Още като младеж във фашистка Германия си е конструирал нелегален късовълнов предавател,
за да слуша емисиите на Би Би Си
На 16-годишна възраст той е призован в германските военновъздушни сили и е назначен в противовъздушна част, като служи първо в Полша, а по-късно в Холандия. Поради таланта си за електроника, той е бил обучен за ранното използване на радар за откриване на обхват и посока.
Въпреки че е принуден да служи на фашистите, той използва натрупания опит, който без съмнение допринася за по-късните му забележителни изследванията на телефонията.В края на кариерата си той има впечатляващо техническо досие в Bell Laboratories.