Бюджетът на държавата влезе в пленарната зала, гласуват го утре
- Водещата бюджетна комисия подкрепя 99,9% от предложенията на вносител
- Изненада може да има с ДДС- ставката за ресторантите, ако остане 9%
- Най-много дебати се очакват за заплатите в МВР, замразените доходи и социални плащания и по размера на новия дълг
- 37 000 предложения на „Възраждане" бяха определени като "видима злоупотреба с право"
Бюджетът на държавата влезе в пленарна зала за второ четене. След като приеха бюджетите на НЗОК и на ДОО, пред полупразна зала председателят на водещата бюджетна комисия изчете доклада с решенията й. В него е документирана подкрепата или неподкрепата на комисията. Няма изненада в това, че над 99% от предложенията по проекта нямат подкрепа, а това означава, че най-вероятно ще бъдат приети в този им вид и от пленарна зала.
Изненада може да има със ставката по ДДС за ресторантите. Браншът протестира, а лидерът на ДПС- Ново начало Делян Пеевски обяви, че подкрепя предложението ставката за тях да остане 9% , а не 20%, както за всички останали.
По останалите параграфи и членове на бюджета единствените подкрепени от комисията предложения са тези, които увеличават още разходите на държавата.
Ясна е съдбата на прага за регистрация на ДДС, който отново ще бъде 100 000 лв., вместо сегашните 166 000 лв., което ще вкара в бюджета над 300 млн. лв. основно от малките и средните фирми.
Майчинските ще се увеличат, но догодина, както вече обявиха от БСП. Родителите на деца от 5,6 и 7 клас няма да получат еднократна помощ от 300 лв. в началото на учебната година, сумата ще се дава, както досега на деца от 1 до 4-ти и 8-ми клас.
Бизнесът може да прави доброволни дарения на бюджета. Индивидуалната квота за ваучери остава 200 лв., а не 300 лв., каквото предложение имаше, но и то не получи подкрепа в комисията.
Основните параметри в него не се очаква да бъдат променени значително. Проектът не предвижда вдигане на данъци, с изключение на акцизни ставки за цигари. Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 55 168 380 900 лв., а разходите са 30 803 920 300 лв. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 647 400 лв.
Размерът на новия дълг, който може да поеме държавата тази година е 18,9 млpд. лв. , с което общият му размер ще стане 61,7 млрд. лв. или 26,6% от БВП. Към 31 декември тази година трябва да има фискален резерв 4,5 млрд. лв.
Минималната заплата от 1 януари 2025 г. се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се и за земеделските стопани се повишава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 4130 лв.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли по т.нар. "швейцарско правило". За целта са предвидени допълнително 1,033 млрд. лв.
Парите за заплати се индексират с 5% за онези, за които не са предвидени други увеличения. 50% ще е ръстът на възнагражденията в сектор „Отбрана и сигурност", със 125% от средната, както и досега ще растат учителските заплати. Последното ще струва 499 млн. лв. допълнително.
Инвестиционната програма за общински проекти е в размер до 1, 6 млрд. лв. С капитал от 10 млн. лв. ще се създадат държавни магазини за продажба на български стоки, за които надценката не може да бъде над 10%. Собственик на капитала ще бъде земеделското министерство.
Българската банка за развитие се връща отново във финансовото министерство, а аргументът за това е, че през нея ще се финансира санирането, за което има държавна гаранция от 2,5 млрд. лв. и през нея ще минава част от инвестиционната програма за общините.
Внесените от депутати от "Възраждане" близо 38 000 предложения не бяха допуснати за разглеждане от бюджетната комисия. В доклада за второ четене под тези предложения е записано, че комисията е приела решение да не ги обсъжда по същество, тъй като същите представляват видима злоупотреба с право, подменят внесения законопроект и засягат правомощието на МС по Конституция.