Любомир Денов: Слязох до самото дъно на дупката в Царичина, преди да запечатат входа
През 2017 г. изисках архива, нямаше нищо, казва военният журналист
- Любо, ти си един от последните хора, влизали в дупката в Царичина, преди да бъде запушена. Какво си спомняш?
- Аз влязох наистина в последния ден, няколко часа преди да запечатат дупката с бетон по заповед на министъра на отбраната. По това време бях журналист във в. “24 часа” и с още няколко колеги от други медии отидохме на мястото.
- На снимките от тогава виждам, че си облечен в специално облекло.
- Да, накараха ни да се облечем в тези костюми за химическа защита, но преди това ни направиха и медицински изследвания. На място имаше лекар, който ни премери пулса и кръвно налягане.
- Защо се налагаше това?
- Защото дълбочината беше голяма, макар че никой не ни караше да стигнем до долу, но въздухът бе малко и можеше да стане беля.
- Ти докъде слезе?
- Аз слязох до самото дъно. Надолу проходът бе укрепен с яки дървени греди, които се виждат на някои от снимките. Това бе направено, за да не се срути изкопът, защото имаше такава опасност. А по тънки тръби долу вкарваха въздух. Когато краката ми опряха дъното, усетих, че не ми стига въздух, долу наистина бе трудно за дишане и тръгнах обратно нагоре. Много исках да видя тази “гладка скала”, за която се говореха легенди, че била като мрамор, остатък от някакъв древен разум и такива фантасмагории. Намерих въпросната скала, но тя беше като шиста, така се бе откъртила при взрива просто, нищо кой знае какво.
- Усети ли нещо по-специално долу?
- Нито усетих някакви енергии, нито гласове съм чувал, нито съм сънувал нещо. Усетих само, че не ми стига въздухът долу. Беше доста прозаично. По-късно започнаха да се разпространяват какви ли не небивалици. През годините легендата се поддържаше най-вече от екстрасенската Елисавета Логинова. Хората - кой чул, кой недочул, си донаждаха всякакви версии. Едни казваха, че щом селото се казва Царичина, това не е случайно и там са закопани съкровищата на цар Самуил. Други прилагаха разни математически способи и изчисления, за да обяснят цялата митология. Логинова, с нейните контакти с извънземен разум, прати нещата в съвсем друга посока. Тя имаше цели тетрадки, изписани на азбука, известна само на нея. Като се видях с нея за интервю, я питам, кажи ми какво пише на тази страница. Тя ми каза и аз си го записах. На другия ден я видях отново и я помолих да ми преведе същата страница, но тя отказа. Явно защото едва ли би могла да ми даде същия превод. За мен това бе пълна мистификация.
- А как въобще е дадена заповедта за тази операция?
- Заповедта я дава шефът на Генералния щаб, тогава ген. Радню Минчев, който вика началника на Химическите войски ген. Любомир Динев и му казва, че му е доложено за нещо интересно в Царичина, за което трябва да бъде предложен план за действие. И ген. Динев се заема със задачата. Следващият по веригата е полк. Цветко Кънев от Военнонаучния отдел на Генералния щаб. Събират 15-20 души, и то само офицери, старшини и сержанти.
Нямало е редови войници, които да работят на обекта. С багер почват да копаят дупка, после стигат до скала, която разбиват с взрив. Залагат определено количество взривно вещество, взривяват и изнасят материала. Така се бе получила една спираловидна дупка, но формата не бе умишлено търсена, така бе поддала скалата. Изнасяли са натрошените камъни с цинкови кофи, които се бяха протъркали отстрани при дърпането нагоре. Това го видях с очите си. Обясниха ни, че кофите са ги дърпали само старшини и офицери, а не войници. Като чу това, един от фотографите, който тъкмо се беше уволнил от армията, простена: Колеги, отмъстен съм!
- Какво смяташ за информациите, че в тази дупка са отишли милиони?
- Не знам кой измисли тази сума, че цялата операция е струвала 16 милиона. Това не се опира на никакви реални данни. Става дума за общо 15-20 души, на които никой не е плащал допълнително на ръка, те са се водили в командировка или на учение. Били са зачислени на котлова храна, която им се е носела от стола на най-близкото поделение, което не струва кой знае колко. Имало е един ЗИЛ, няколко джипки и палатки. Най-голямата част от разходите е била за взривни вещества, защото копаенето се е извършвало по взривен способ. Няма как да са похарчени милиони.
- Четох твое интервю от 1992 г. със споменатия ген. Динев, в което го питаш за обвиненията за преследване на някаква материална изгода. И той ти казва, че печалбата му е била едно кисело мляко на ден за тези две години, 9 месеца лагер и нито една свободна събота и неделя.
- Ген. Динев, предполагам знаеш, е бащата на Елена Динева - жената на бизнесмена Васил Божков, макар че това няма нищо общо с темата. Той бе човек на честта, от старата школа, много умен, но скромен и честен човек.
Виждал към го после на пазара в “Люлин” с една торбичка с връзка лук, беше ходил да си пазарува. Той вярваше, че това, което му е възложено, е военнотехнически експеримент, но отказа да даде повече информация за целите на експеримента. Каза, че военният министър Сталийски е запознат с плана, програмата и задачите на експеримента.
Между другото, когато аз станах съветник на министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2017 г., изисках цялата информация по случая “Царичина” от оперативния архив на министерството, както и от централния военен архив във Велико Търново. Имах право на достъп до секретна информация и едно от първите неща, които поисках да видя, е какво се пази по случая. Казаха ми, че няма нито една страница запазена, всичко е унищожено.
- Това изненада ли те?
- Не, защото и аз ако бях на мястото на един здравомислещ министър на отбраната, който милее за честта на пагона и армията, никога не бих позволил на бял свят да излязат тези данни. Историята с Царичина не прави чест на тогавашното ръководство на армията. Така че никой няма да открие нищо. И съвсем правилно!
- Но нека да имаме предвид и контекста на онова време, в което всичко сигурно е разклатено, системата се е променила, нищо вече не е същото, по телевизията - Кашпировски, всякакви екстрасенси, телепати, контактьори с извънземни сили и феномени са напъплили отвсякъде. Хората не знаят на какво да вярват, вече я няма партията, която да им казва какво трябва и какво не...
- Тук си много прав. Това е и едно от моите обяснения за това как въобще бе възможно да се случи всичко това. Минали са само 1-2 г. след падането на режима, всички очакват нови времена, да стават чудеса. Хората си мислеха, че само като падне чл.1 от конституцията, от Запада ще потекат реки от блага. В Царичина имаше няколко варианта. Ако намерят първия двуполов човек, това ще направи България много известна в цял свят, тук ще се юрнат учени, туристи... Ако пък открият съкровището на цар Самуил или Вълчан войвода, това ще са тонове злато, които ще оправят държавата и живота на всеки, в ей такива неща вярваха хората. Такова беше времето.