Прикрепиха зъб в окото на жена, за да се възстанови зрението й
74-годишната Гейл Лейн от Виктория стана първият човек в Канада, подложен на необикновена операция за възстановяване на зрението. Процедурата включва прикрепяне на зъб към очната ябълка, съобщи CTV News.
„Вътрешната структура на окото е напълно здрава и нормална, но тежка травма е увредила предната част на окото толкова сериозно, че тя е получила белези и пациентката не може да вижда с това око", казва очният хирург Грег Молони.
Той е част от хирургическия екип, извършил операция върху 74-годишната пациентка Гейл Лейн в болницата „Маунт Сейнт Джоузеф" във Ванкувър.
По време на операцията хирурзите изваждат кучешки зъб от Лейн, в който след това издълбават дупка, в която поставят пластмасова леща. След това зашиват зъба към вътрешната страна на бузата ѝ, където ще остане три месеца, за да се развие съединителна тъкан, която по-късно ще помогне за прикрепването му към окото.
„Зъбът сам по себе си няма съединителна тъкан, която да може директно да се свърже с очната ябълка. Затова имплантирането му в бузата за три месеца позволява развитието на тъкан, която ще ни позволи да го използваме като основа за връзката с окото", обяснява хирургът.
Защо се използва зъб?
Според д-р Молони организмът не приема добре синтетични материали в предната част на окото, но зъбът е естествена част от тялото и по-лесно се адаптира, пише bTV.
„Тялото не обича да има синтетичен материал прикрепен към окото. Това е като да се опитваш да засадиш цвете в пустинята, докато зъбът е като кактус, който може да оцелее", казва той.
Молони, родом от Австралия, заедно с колегата си д-р Шанън Уебър, вече са извършили тази процедура на осем други пациенти в родината си. Уебър, който пътува до Ванкувър за операцията, подчертава колко значимо е възстановяването на зрението за пациентите:
„Ползата, която тази процедура носи, е феноменална – връща на хората живота и възможността да видят своите партньори и семейства, понякога за първи път."
Според хирурзите тази операция е подходяща за пациенти с тежки увреждания на роговицата, когато вътрешните части на окото, като ретината и зрителния нерв, са все още здрави. За пациенти с по-дълбоки увреждания на зрителната система процедурата не е приложима.