Д-р Брънзалов: Ако има намаляване на цените в бюджета на Здравната каса, то трябва да е за всичко
Д-р Николай Брънзалов е завършил медицина в Медицинския университет в Пловдив през 1988 г. Има придобити специалности по вътрешни болести - 2002 г., и по обща медицина - 2019 г. Завършил е и магистратура по здравен мениджмънт.
От 2000 г. досега е общопрактикуващ лекар в 17-и диагностично-консултативен център в София, както и зам.-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. През 2024 г. бе избран за председател на Българския лекарски съюз, преди това в два последователни мандата бе зам.-председател.
Д-р Брънзалов е член на лигата "Лекарите, на които вярваме" на "24 часа".
- Д-р Брънзалов, казвате, че проектобюджетът на НЗОК за 2025 г. е дискриминационен. Защо смятате така?
- Защото е такъв. В проектобюджета е заложен текст, който въвежда рестрикции единствено и само спрямо дейността на болниците. Такава мярка от една страна е дискриминационна, а от друга страна не може да изпълни целта си за ограничаване на потреблението, защото единственото, което предлага, е да се намалят средствата за доставчиците на здравни услуги. Странно е, че преразходът на средства е отбелязан само за болнична помощ, тъй като през 2024 г. по всички пера имаше преразход. Питам се тогава защо само в болничната помощ трябва да има намаляване на цените, ако на национално ниво има надвишаване на бюджета с над 3% към юли месец? И в същото време седи изискването за задължителни възнаграждения. Тук е мястото да напомня още веднъж, че от създаването на Здравната каса лимити, регулативни стандарти, прогнозни бюджети и т.н. винаги са въвеждани само за медицински дейности и никога за лекарствени продукти, медицински изделия и др. Всички това не е довело до нищо друго освен до затруднения в обслужването, чакащи за прием или специалист пациенти, до доплащане от тяхна страна, независимо от това, че са здравноосигурени. Затова и предлагаме всички регулативни стандарти да отпаднат и НЗОК да заплаща, съобразно договорените за съответната година цени и обеми, всички медицински дейности. И второ: в пакета, който покрива НЗОК, да бъдат включени и допълнителни изследвания: кортизол, инсулин и др. Едва тогава и когато контролът в системата да се осъществява с участието на пациента и всяка медицинска дейност, заявена за плащане от Касата бъде верифицирана от пациента, включително и отпускането на лекарства, заплащани от НЗОК може да говорим за намаляване на цени и то само на всички пера.
- В позицията си досега казвате, че ако има такъв механизъм, той трябва да е за всички?
- Ясно е, че парите за здравеопазване не стигат, но такъв механизъм трябва да бъде приложен за всички – не само за болниците, но и за лекарствата и всички.
За първи път в историята на България, за да се спази макрорамката на бюджета, се казва, че в средата на годината дейностите в болнична помощ ще започнат да се купуват на по-ниски цени, но ако има преразход другаде, такова намаляване на цените няма да се случи. Това е нонсенс и ние сме категорично против това предложение.
- Това би ли намалило преразхода по другите пера и как?
- Автоматичното намаляване на цени не би намалило преразхода. Подобен механизъм не е нищо друго освен удобен начин за създаване на скрит дефицит и формиране на измамното усещане, че парите стигат, а това е далеч от истината и всички го знаем, но някак си никой не си го признава и постоянно се говори за многото пари, които се дават за здраве.
- Работи ли според Вас механизмът за лекарствата, след като от НЗОК не обявяват недостиг по това перо?
- Не, не работи. Огромна заблуда е, че при лекарствата няма преразход. Всяка година виждаме, че Касата заплаща по това перо повече средства от предвидените и непрекъснато се увеличават обемите там. Има едно информационно затъмнение за парите за лекарствата и затова се смята, че всичко там е наред.
Ако беше вярно, че индустрията връща всички надвишения, би трябвало касовият отчет да е равен на средствата, гласувани от парламента в бюджета. Този механизъм е само едно оправдание. Фармаиндустрията връща само толкова, колкото Касата не е имала възможност да заплати допълнително с надсъбраните средства, а друга част се залагат в следващия бюджет.
По същата логика би трябвало да има подобен механизъм и за болниците, като средствата ще остават дължими, но ще бъдат залагани в бюджетите за следващите години, т.е. да показват ясно недостига на средства за болнична помощ, както е при лекарствата.
Ако обаче въведем механизма, който искат да се приложи в болнична помощ, за лекарствата, тогава няма да има нужда никой нищо да връща. Просто от един момент нататък само лекарствата, които заплаща Касата, ще бъдат по-евтини, но това няма да се отрази на цените им на свободния пазар.
- Как ще работят болниците, ако въпреки всичко тези текстове бъдат приети от парламента?
- По-зле от в момента. С този бюджет няма да има промяна за пациентите, а дори ще стане по-лошо. Особено ако се въведат допълнителни плащания за дейности, които досега не са се плащали и се намалят цените в средата на годината. Нищо добро не ни чака.