СЗО за здравето в Европа: Ракът е №1 на Запад, на Изток повече убиват инсулт и инфаркт
България е сред страните, в които се правят "катастрофални разходи" за здраве - след като доплатят за прегледи, изследвания, лекарства и лечение, част от хората трябва да икономисват от храна и отопление
Очакват се здравни кризи "от люлката до бастуна" - това предупреждава Световната здравна организация в новия европейски здравен доклад.
Въпреки че постигнахме напредък в някои области, Европейският регион на СЗО е в застой или дори назад по редица показатели - от здравето на децата и юношите до хроничните заболявания. Живеем по-дълго от всякога благодарение на по-добрите условия на живот, напредъка в медицината и усилията за обществено здравеопазване. Но по-дълъг живот невинаги означава по-здравословен живот. През 2024 г. в Европа е имало повече хора над 65 г., отколкото под 15. Прогнозите показват, че населението над 80 години ще се утрои до 2050 г. Но има 10-годишна разлика между очакваната продължителност на живота и продължителността на живота в добро здраве. Това означава, че милиони прекарват последното си десетилетие в лошо здраве и неадекватни грижи. Ако не действаме сега, пропастта между по-дълъг и по-добър живот само ще се разшири.
Това написа в социалната мрежа Х директорът на регион Европа на СЗО д-р Ханс Клюге във вторник, малко след официалното оповестяване на данните. Те ясно подтикват към повече мерки за защита на физическото и психическото здраве на децата и младите хора в Европа. И в същото време за повече години в добро здраве на възрастните.
Едно здраво дете е по-вероятно да стане здрав юноша, здрав възрастен и здрав стар човек. Нищо не може да бъде по-важно от това, защото за първи път в Европейския регион има повече хора на възраст над 65 години, отколкото под 15 години, подчерта Клюге.
Деменцията е една от водещите причини за увреждане и зависимост от чужди грижи сред възрастните хора. През последните няколко десетилетия се наблюдава рязко увеличение на дела на смъртните случаи от алцхаймер и други деменции. Ако през 2019 г. деменцията е засягала около 14 милиона души в региона, то до 2030 г. и се очаква разпространението да се удвои.
Публикуван на всеки 3 г. на базата на доказателства на ниво държава, Европейският здравен доклад рисува най-пълната картина на здравето в целия регион. Целта му е не просто да документира състоянието на здравето и здравеопазването, но и да предлага на правителствата и политиците пътна карта за здравните програми във време на опасни мегатенденции. Включително фейкновини, недостиг на работната сила в здравеопазването, бързо застаряване на населението и изменение на климата с опасни за здравето последици. В Европа всеки 6-и човек умира преждевременно от сърдечносъдови болести, рак, диабет или хронични респираторни заболявания, сред които водеща е хроничната обструктивна белодробна болест, популярна като болест на пушача.
В доклада, обобщаващ данните за всички 53 държави - членки на СЗО в Европейския регион, се посочва, че сърдечносъдовите заболявания представляват една трета (33,5%) от преждевременните смъртни случаи от незаразни заболявания. Като рискът е почти 5 пъти по-висок в Източна Европа, отколкото в Западна.
Ракът причинява близък процент - 32,8% - смърт. Но има разлика коя причина държи първото място. Заболеваемостта от рак е по-висока в Западна и Северна Европа в сравнение с Източна Европа и Централна Азия, където сърдечносъдовите заболявания са по-чести. Причината отчасти може да се обясни с различните условия на живот, здравното поведение на хората и ефективността на здравната система.
За високия процент хронични заболявания основно в източните части на континента голям принос имат пушенето и модерните му форми, алкохолът, по-лошият достъп до здравословна храна, замърсяването на въздуха и подценяваната роля на физическата активност.
Европейският регион на СЗО е №1 по пиене на алкохол в света - средно 8,8 л чист алкохол на човек над 18 г. на година. Потреблението варира от 0,7 литра в Таджикистан до 16,8 л в Румъния. България е в челната десетка. Заема 9-о място с 11,6 л чист алкохол на човек от възрастното население. Етанолът е токсичното вещество в алкохолните напитки, отговорни за всеки 11-и смъртен случай. Те са свързани с над 200 заболявания и здравословни състояния - 28,3% от всички храносмилателни заболявания (предимно цироза на черния дроб), 8,5% от всички смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания и 5,7% от всички смъртни случаи от рак. Освен това алкохолът е замесен в 42% от всички убийства, 37% от самоубийствата и 35% от смъртните случаи от пътни инциденти.
Според проучванията само около половината европейци могат правилно да идентифицират алкохола като рисков фактор или причина за рак.
Европейска особеност има и в разпространението на пушенето. В нито един друг регион на СЗО няма такъв висок брой жени, употребяващи тютюн под различни модификации.
Климатичната криза, доскоро иронично наричана “фантазия на затоплистите” влошава картината с болести в целия спектър, особено сред хроничните заболявания. Европейският регион на СЗО е най-бързо затоплящият се от 6-те региона на организацията, като температурите се повишават 2 пъти по-бързо от средното за света. С последици нови южни зарази и влошаване на прогнозите при болести на сърцето, мозъка, бъбрека.
В същото време през последните години с намаляването на ваксинирането се наблюдават драстични примери за ескалация на предотврами болести като морбили. Последната официална статистика сочи 58 000 случая на тази шарка в 41 държави от Европейския регион, което е “удивително 30-кратно увеличение” на морбили за 1 г.
Добрата новина за намаляване на разпространението на туберкулозата донякъде губи тежест от увеличаващите се случаи на резистентна, устойчива на лекаства форма на болестта. Отчита се 25% намаление на заболеваемостта от туберкулоза и 32% на смъртните случаи между 2015 г. и 2022 г. Въпреки това трудните за лечение случаи на резистентна туберкулоза представляват една четвърт от новите болни и степента на успеваемост при лечението им е доста под целевите 80%.
Освен това около 3 милиона души живеят с ХИВ в Европейския регион. Въпреки че за 10 г. процентът на диагностицираните с инфекцията е намалял от 16,4 на 12,4 на 100 хиляди население едва 72% от заразените с ХИВ знаят за своя статус и до 63% получават животоспасяващата антиретровирусна терапия.
Специално внимание СЗО обръща на достъпа до здравни услуги в европейските държави. Финансовите затруднения, дължащи се на плащания от джоба, се измерват с помощта на два показателя: допълнителен източник на обедняване и катастрофални разходи за здравето. Едно домакинство е обедняло, ако общите му разходи са под линията на основните нужди след плащания от джоба (то вече не може да посреща напълно основните си нужди - храна, жилище и услуги). Делът на домакинствата, които са принудени да правят катастрофални разходи за здравето си, варира силно - от под 1% в държавите с висок стандарт до над 21% в останалите. У нас доплащанията за здраве от джоба доближават 50 процента.
Това означава, че плащането за прегледи, лекарства и лечение не им дават възможност да посрещнат други основни нужди като осигуряване на храна и отопление. Приетият критерий е, че ако едно домакинство изразходва повече от 40% от бюджета си за плащане на здравни грижи за плащания от джоба си, това се счита за катастрофално. До 20% от домакинствата в цяла Европа правят разходи за здраве, които ги тласкат до ръба на бедност.
Данните от проучванията след пандемията (от 2023 г.) все още не са налични, но според последните анализи на база статистики от 2019 г. от 40 европейски държави случаите на катастрофални разходи за здравето варират от под 2% сред домакинствата в Ирландия, Испания, Словения, Швеция и Обединеното кралство до над 14% в Армения, България, Грузия, Латвия, Литва и Украйна. Това предполага, че покритието на здравните услуги с обществени средства не е достатъчно, за да се гарантира финансова защита на уязвимите групи от населението.
Логична констатация на проучването е, че пропуските в покритието засягат хората по различен начин. Плащанията от джоба за стоматологични грижи например водят до някакви финансови затруднения за по-богатите домакинства и незадоволени нужди за по-бедните. Докато плащанията от джоба за прегледи и лекарства водят както до финансови затруднения, така и до принуда за отказ от лечение за по-бедните домакинства.