Какво (не) виждат бюджетарите
Ако се форсира моторът на икономиката, няма да се взираме толкова в числата за дефицит и дълг
Всички погледи са насочени към бюджета за 2025 г., който в понеделник беше одобрен от правителството и влезе за обсъждане в парламента.
Голямо внимание се отделя на различни негови аспекти – от макроикономически параметри като дефицит и дълг през увеличение на пенсиите и заплатите в отделни ведомства до цената на толтаксите за камионите. Това е нормално, но често се получава така, че
всички се вглеждаме в краткосрочната гледна точка – на бюджетарите,
и забравяме за икономическата гледна точка, за структурните и дългосрочните възможности и предизвикателства.
Известната фраза “Икономиката, глупако!” беше използвана в кампанията на Бил Клинтън през 1992 г. и е съвсем адекватна и за днешните условия. Неслучайно и сегашният американски президент Доналд Тръмп също се фокусира върху икономиката и работните места. Икономиката е с ключова важност и в България, макар че сякаш всички я забравят в бюджетния дебат. Бюджет, дълг и дефицит се обсъждат сами по себе си, сякаш нямат връзка с реалната икономика.
Икономиката обаче има ключова роля в бюджетната политика. Знаем например, че икономическият растеж е най-важен за бюджетната и дълговата стабилност. В краткосрочен план по-висок растеж на икономиката означава повече заетост, повече обороти, повече потребление и инвестиции – с други думи, повече приходи в държавната хазна от данъци и осигуровки.
Например прогнозата на Министерството на финансите е, че през 2025 г. икономиката ще се увеличи с 2,8% в реално изражение и БВП ще възлезе на 215 милиарда лева.
Обаче ако номиналният растеж на икономиката е с 2% по-висок, това означава над 4 млрд. лв. по-висок БВП и близо 2 млрд. лв. повече приходи в държавния бюджет.
В резултат бюджетният дефицит ще се свие от 3 на 2% без никакви бюджетни съкращения. Само заради по-високия икономически растеж. Този пример илюстрира как на пръв поглед нерешими бюджетни проблеми могат съвсем лесно да се решат при по-висок икономически растеж.
В средносрочен и дългосрочен план икономическият растеж е дори още по-важен. Ако е нисък, много е трудно да се удържи растежът на държавния дефицит и дълг – необходими са тежки ограничения
и много “постна пица”,
за да може бюджетът да се стабилизира.
Обратно, при висок растеж на икономиката е много по-лесно да се намали държавният дълг. Например при нисък растеж на икономиката е нужно почти пълно премахване на дефицита, за да се стабилизира дългът – докато при висок икономически растеж дори при 1-2% дефицит държавният дълг ще намалява. Просто защото икономиката расте по-бързо.
Тоест въпросът е: как да се постигне по-висок растеж на икономиката?
На първо място, разбира се, слагаме инвестициите. Тук има много възможности за бързи резултати – най-малкото, защото имаме 50 млрд. лв. от еврофондове, които все още в голяма степен са неизползвани. Отпушването на еврофондовете за инвестиции ще даде много бърз ефект.
Инфраструктурните проекти също бързо могат да тръгнат, стига бюджетът да се приеме без бавене. Но
при инфраструктурата проблемът не е само в пари,
а най-вече в липса на организация и готови проекти. В тази посока трябва да се положат сериозни усилия, особено що се отнася до инфраструктурата, която ни свързва с основните експортни пазари в Западна Европа.
При частните инвестиции има много позитивни фактори в полза на България – както членството в Шенген и еврозоната, така и геополитическите развития, които благоприятстват преместване на заводите от Азия към Европа. Въпросът е да действаме бързо и фокусирано за привличане на частни инвестиции в индустрията.
Един практичен начин това да се случи е да се намалят субсидиите, които се дават за текущи разходи на бизнеса (енергийни и земеделски субсидии например) и част от средствата да се насочат към привличане на дългосрочни стратегически инвеститори.
Друга възможност за висок растеж е подобряване на бизнес средата и намаляване на бюрокрацията. И тук не говорим само за абстрактни неща и дигитализация, но и за практически резултати – имаме примери, когато инвеститор 10 г. се бори с бюрокрацията и след това за 1 г. построява завод.
Ето това е абсолютно неприемливо и повечето сериозни инвеститори се отказват и отиват в съседни страни от региона. Привличането на инвеститори означава тази дейност да е на най-високо ниво, например на ниво премиер или вицепремиер – за да е сигурен инвеститорът, че ниските нива на администрацията
няма да му създават проблеми с безумни срокове и пречки
Не на последно място е развитието на човешкия капитал и образованието както на училищен етап, така и учене през целия живот. Но е важно човешкият капитал да расте и количествено – вече имаме индикации за процес на връщане на български емигранти, но ускоряването на този процес изисква по-добри условия за живот и дори решаване на битови проблеми като дефицит на места в детските градини в София, липса на лични лекари, педиатри и т.н. Това не е толкова сложно да се реши като проблем, но изисква концентрирани усилия.
Но като говорим за икономиката, да не забравяме и един друг неин елемент – сивата икономика. Тя в България все още е толкова голяма, че дори малки усилия могат да донесат голям резултат. Дори само с една четвърт да се намали сивата икономика, това ще донесе толкова много приходи, че ще реши повечето бюджетни проблеми. Разбира се, това не може да стане изведнъж – но с подходящи мерки може да се реализира за 3-4 г.