Искаме от ЕК нов преглед на икономиката заради еврозоната
Формално сметката ни не излиза с едни 0,07 от процента, но вероятно данните ще се закръглят
Само 0,07% делят България от това да покрие напълно инфлационния критерий за приемане в еврозоната. Това се разбра от публикуваните в понеделник от Евростат данни за средногодишната инфлация в ЕС за последните 12 месеца.
Независимо от това България ще поиска от ЕК и от ЕЦБ изготвянето на нов конвергентен доклад, защото приемаме, че сме покрили критерия за ценова стабилност, каза по време на правителственото заседание финансовият министър Теменужка Петкова.
За да се приеме, че страната кандидат отговаря на критерия за ценова стабилност, средногодишната инфлация в нея трябва да не надвишава с 1,5 процентни пункта средната стойност в трите държави от еврозоната с най-добри показатели.
За януари 2025 г. това са Финландия и Литва, където инфлацията е 1%, и Италия, където е 1,1%, се вижда от данните. Средноаритметичната стойност е 1,033%, т.е. в България измерената по същия начин инфлация
би трябвало да е максимум 2,53%, а тя е 2,6%
и не достигат 7 стотни от процента.
“В такива случаи закръглението се прави в полза на страната кандидат”, каза в интервю пред “24 часа” председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов. Освен това, когато се стигне до по-задълбочен преглед на икономическите показатели на България, това ще включва и данните за следващите 2-3 месеца.
При приемането на Хърватия в еврозоната, когато се изчисляваше референтната стойност, европейските институции изключиха от сметките Финландия, която и тогава беше с най-ниска инфлация. Мотивът бе, че скандинавската държава
показва нетипичен индекс
и резултатите за инфлацията в нея може да не се вземат предвид. Правилата позволяват при изчислението да се изключат до две от трите държави с най-ниски показатели и ако това се приложи към случая с България, сметката излиза.
ЕК и ЕЦБ, които ще изготвят новия конвергентен доклад, ще вземат предвид и стабилността на публичните финанси, в това число и критерия за бюджетен дефицит, който може да е най-много 3%. Затова важни са и данните за изпълнението на бюджета за 2024 г. на начислена основа, които още не са публикувани, както и рамката на бюджета за 2025 г. Трите бюджета - на държавата, на НЗОК и на ДОО, ще бъдат внесени в Народното събрание във вторник, каза по време на заседанието на Министерския съвет премиерът Росен Желязков. Той се обоснова с това, че социалните партньори са приели проектите по време на заседанието на тристранния съвет за социално сътрудничество.