Сделката между САЩ и Русия - за сметка на Украйна?
В състава на руската делегация за американско-руските преговори в Рияд бе и Кирил Дмитриев, ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции. По време на разговорите е било засегнато и завръщането на американските фирми в Русия, което Дмитриев очаква още във второто тримесечие на тази година, пише германската обществена телевизия ARD. Обсъдени са били и съвместни проекти в Арктика, както и в сферата на енергетиката.
А войната на Русия срещу Украйна? Една от многото преговорни групи се занимавала с тази тема, а следващо участие на Украйна и на европейските държави не било изключено, казва Дмитриев пред "Политико".
Русия е доволна
Известното до момента говори за големи или дори пълни отстъпки на Тръмп пред Путин, което се отразява в изпълнените със задоволство изявления от руска страна.
Според американските медии става дума за тристепенен мирен план, който предвижда първо примирие, после избори в Украйна и след това подписването на окончателно споразумение, отбелязва ARD, цитирана от "Дойче веле".
Провеждането на избори в Украйна отдавна е ключов въпрос за Русия, очевидно с надеждата да бъде наложен проруски кандидат. Путин определя президента Зеленски като нелегитимен, тъй като след изтичането на първия му мандат през 2023 година не са се провеждали избори. В украинската конституция обаче е записано, че по време на война избори няма - каквито са правилата и в други държави, подчертава германската обществено-правна медия.
Исканията са големи
Сега Тръмп повтаря тезите на руската пропаганда и казва за Зеленски, че е "диктатор без избори". Същевременно заплашва украинците. "Може един ден те да станат руснаци, но може и да не станат" - в зависимост от това дали ще се съгласят на сделка със САЩ или не.
Сделката се състои в следното: в отговор на по-нататъшната финансова и военна помощ на САЩ Украйна да даде достъп до ресурсите си. В своя представен през 2024 година "План за победа" самият Зеленски бе включил и изгледи за такъв достъп. След разговор с Тръмп той каза, че в контекста на природните богатства на Украйна инвестициите от САЩ биха могли да възлязат на "трилиони долари". Тяхното стратегическо значение за дигиталната индустрия и за военния сектор вече бяха констатирани и от НАТО и ЕС, посочва ARD.
Тръмп обаче може да иска и много повече от ценни суровини: по данни на лондонския "Телеграф", проект от началото на февруари предвиждал създаването на съвместен инвестиционен фонд, за да се гарантира, че "враждебните партии в конфликта няма да се възползват от възстановяването на Украйна". Извън полезните изкопаеми там се споменават и пристанища и други инфраструктурни обекти. Като цяло общата сума на исканията надхвърля репарационните плащания на Германия след Първата световна война, изчислява вестникът. А от Русия няма да се изисква да плаща нищо.
Обещания за Украйна няма
Това, което също липсва, са гаранциите за сигурността на Украйна. Споразумението още не е готово, поради което не съм го подписал, каза Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността.
Американският министър на отбраната Пит Хегсет изключи присъединяването на Украйна към НАТО в близко бъдеще, както и участието на американски войски за гарантиране на мирното решение в Украйна. Вместо това Пентагонът разпрати на европейските държави въпросници - какво са готови да извършат. Великобритания веднага заяви, че е готова да изпрати войници. Държави като Полша виждат собствената си сигурност под заплаха без военната опора на САЩ. Русия от своя страна е твърдо против войски на НАТО или ЕС, припомня ARD.
Същевременно бе споменато възможното участие на войски от неевропейски държави за гарантирането на мира - като например от Китай или Бразилия. Те биха могли да изиграят ролята на буфер по линията на примирието и да попречат на директния контакт между европейските и руските войски.
Официален Китай отказа да коментира този "хипотетичен въпрос", но в рамките на конференцията в Мюнхен китайският военен експерт Жу Бо заяви, че страната му разполага с "достатъчно войски и военна сила", за да подпомогне международните гаранции. Китай би могъл да помисли за изпращането на войски, ако и други неевропейски страни като Индия се включат, цитира думите на експерта изданието South China Morning Post.
Индийска медия пък цитира бивш военен със сходна позиция: индийската армия има силата и опита да поеме тази задача. Бразилия и Индия са заедно с Русия и Китай членове на групата БРИКС, която се позиционира срещу Европа и САЩ.
Дали накрая ще спечели Китай?
Изглежда, че Тръмп иска да остави Украйна на Русия, тъй като разчита на по-добри сделки с Путин - както покрай завръщането на американските компании в страната, така и по проектите в Арктика и в енергетиката, пише ARD.
Но същевременно изданието задава въпроса дали Тръмп е отчел волята за съпротива на украинците. Колкото по-голям натиск се опитва да упражни той спрямо Зеленски, толкова повече расте сплотеността на украинците. Владимир Кличко, братът на киевския кмет Виталий Кличко, заяви неотдавна в Хамбург: "След тежките жертви от последните години хората не са готови да се огънат при наложен мир според условията на Путин".
Една от възможностите е Зеленски да сключи сделка с Китай: срещу оказаната подкрепа за стабилизацията Украйна да допусне инвестиции във възстановяването и добива на суровини. Бившият литовски външен министър Габриелус Ландсбергис вече се безпокои от тази перспектива и написа в платформата Х: "Ако САЩ и Европа не предлагат сигурност на Украйна, може да се намеси Китай и да упражи влияние върху Русия. Те могат да предложат дори по-добра сделка от Тръмп".