Светът гори, ние се караме за купела на Йоан Кръстител
Ако ще сменяме имена на улици в София, да го направим наведнъж - списъкът е дълъг. Но след като питаме гражданите
На гърба на пазара “Ситняково” в София има две малки незабележителни улички. Едната е кръстена “Съединение”, другата - “22 септември”. Може да ги преминете за две-три минути всяка. Двете се пресичат под ъгъл, занемарени и с тротоари, направени надве-натри, там, където изобщо ги има.
За сведение на по-любопитните - с тези скромни улички се почитат, така да се каже, две изключително важни събития в историята на България. Първото е Съединението, което сега честваме с много думи и тържествено строени официални лица всяка година на 6 септември. Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. е събитие, което
толкова много разгневило Русия,
че сме тръгнали към него, без да я питаме и без да получим съгласието ѝ, че тя е запалила буквално огъня на Сръбско-българската война същата есен. Знаейки много добре, че армията ни не е готова за тежки битки.
На 22 септември 1908 година пък Фердинанд обявява независимостта на България, а себе си окичва с титлата цар. Русия не е щастлива и от това събитие, но в крайна сметка, за да не е от страната на прецаканите, опрощава задълженията на Турция към нея от войната през 1877-1878 г. И за сметка на това България се задължава да плати 82 милиона франка на Русия за срок от 75 г. Едва след подписването на тези споразумения през 1909 г. независимостта на България е призната от Русия и от Великите сили.
Та ето на тези две големи и светли дати в българската история София е посветила онези две малки невзрачни улички в район “Слатина”. Ако човек кривне леко от ул. “Гео Милев” вдясно, ще ги намери.
Едната впрочем стана известна в наши дни с онзи частен клуб на Нотариуса - SS Club, за който се разчу след неговото убийство.
Та ето ви една голяма скоба по повод разгорелите се страсти кога и как ще се смени името на улица “Граф Игнатиев”. Всеки знае, че центърът на София е добре опасан с важни улици и булеварди на имената на Дондуков, Гурко, Паренсов, Скобелев, Тотлебен, Аксаков, Алабин. Преди трийсетина години имаше и булеварди, кръстени на Ленин, Толбухин и Бирюзов, а по-преди това на Сталин (“Витошка” е носила името му почти 20 г.)... Че и Варна е била някога град Сталин.
След голямата скоба обаче идват реалностите с днешна дата: светът гори, а ние се караме кого ще прекръстим в купела на Йоан Кръстител. Няма човек със здрав разум, който да не е силно притеснен от онова, което се случва в триъгълника Америка - Русия - Украйна. С български адрес не знаем какво да очакваме от голямата политика, а не от тази, която къдрят в родния парламент. Появиха се вече два пъти сигнали, че Путин искал да отпадне чл. 5 от договора на НАТО за страните - членки на алианса в Източна Европа. Вярно ли е, знаят ли нещо българските политици и българският държавен глава по този въпрос, или са само приказки на вятъра? Попитаха ли новия и.д. посланик на САЩ има ли я България в подготвяното споразумение между САЩ, Русия и Украйна?
Мълчат - не чули, не видели, не разбрали...
А що се отнася до купела на Йоан Кръстител, тоест - до прекръстването, ако ще сменяме имената на граф Игнатиев, Гурко, Дондуков, Тотлебен, Скобелев, Аксаков, Алабин и т.н., да го направим наведнъж. И то след като питаме гражданите, за да е категорично и веднъж завинаги. Другото са акции на парче, на които сега хич не им е времето.
Послеслов: И не - авторът не се е захласнал в позоваване на “новия световен ред”, а търси логичните аргументи за живота ни тук и сега.
------------
Текстът е провокиран от идеята на кмета на столичния район "Средец" Трайчо Трайков да започне дебат за промяна на името на ул. "Граф Игнатиев" в София. "Знам, че ще бъдат изтъкнати аргументи от практическо естество за усложненията, които ще настъпят (много преувеличени, между другото). Ще има тиради в духа на "всичко друго ли свършихте" и "това ли е най-важното" (винаги е така). Та дори и, не изключвам, захласнати позовавания на "новия световен ред". Но точно в днешния ден е важно да се каже: Не е приемливо, дори и по чисто фотогенични причини централна улица в София да носи името на човек с нееднозначна, най-вероятно с изключително негативна роля за осъждането на Васил Левски на смърт - граф Игнатиев", написа в аргументите си Трайков.