Как се появи човечето с “Няма време!” и защо “минутковците” още печелят в тв игрите
45 г. след старта на първата умна игра "Минута е много" студенти се учат от декорите ѝ
Преди 45 години - на 22 февруари 1980 г., в ефира на Българската телевизия се появява за първи път умна игра - “Минута е много”, която за поколения наред ще стане емблема на обществената медия, а и провереният източник, от който научават куп любопитни и важни знания. И до днес е най-дълго просъществувалата тв игра в националния ефир, създадена по оригинална българска концепция.
Когато тогавашният главен редактор на “Студио “Младост” Стефан Тодоров предлага на Лилия Райчева - преподавател във Факултета по журналистика, да направи 40-минутно забавно-познавателно състезание, тя го замисля като семейна игра. “Така, както моите родители - гимназиални учители, събираха децата около кръглата маса да се надпреварваме в решаването на различни ребуси. Премахнах журито и възложих неговите функции на водещия, който от “ментор” стана събеседник”, разказва създателката на “Минута е много” проф. Райчева.
Консултанти съставят
въпросите, а отговорите им
се пазят в пълна тайна
Времето за мислене и отговор е ограничено до една минута. Състезателите се подбират чрез предварителни тестове по различни теми, а победителят продължава в следващото издание.
В драматургията на “Минута е много” отделните брънки - сценарий, регламент, водещи, състезатели, публика в студиото, телевизионните зрители, са вплетени в стройна балансирана верига. Но безспорно основната фигура си остава човекът в кадър - Петър Вучков. Макар да има богат опит в киното, театъра и телевизията, именно това предаване става неговото амплоа - в него актьорът успява да разкрие харизмата си, а и способността си да импровизира. “Преди да го поканя да води предаването, го познавах от почти десетилетие, от времето, когато за първи път отидох като студентка на практика в редакция “Телевизионни състезания”, водена от Нана Кръстева. Бях впечатлена от неговия запомнящ се глас и ясен изказ, но много повече - от неговата точност, любознателност, добронамереност, способност за импровизация и всеотдайност към каузата на предаването”, спомня си проф. Райчева.
Композиторът Развигор Попов и поетът Димитър Стойчев пишат специална песничка за състезанието. Още докато избистря концепцията, ѝ хрумва да включи помощник на водещия - анимираното човече, напомнящо с гласчето си за Бърборино от радиопредаванията в детските ѝ години. С помощта на художника Венцислав Петров, аниматора Добрин Керестелиев и говорителя от радио “София” Борислав Бояджиев нарисуваното човече става реалност. Впоследствие Горан Кисьов, Кирил Янакиев и Евгени Богданов успяват да го “раздвижат”. То се появява от време на време с репликите “Браво!”, “Грешка!”, “Ами сега?” и “Няма време!” и е забавно намигване към зрителите и в студиото, и пред екрана.
Важен участник в предаването е именно публиката в студиото, на която се дава възможност да отговори на загадките, затруднили състезателите. Постепенно все по-активно се включват и зрителите, които изпращат писма със свои “въпроси с повишена трудност” за последния кръг от играта. След време тя кани и втори водещ - актьора Стефан Спасов, когото препоръчва лично Петър Вучков.
Първоначалният замисъл
е да се излъчат пет
броя от предаването,
но заради големия зрителски интерес то остава на екран. Стотният брой, който е планиран като последен, е излъчен и отпразнуван на 25 декември 1987 година. По-малко от 5 години по-късно, на 3 април 1992 г., “Минута е много” се завръща в ефира. От 2003-а състезанието става външна продукция до неочакваното му сваляне след изданието на 31 декември 2011 г.
Между другото, през същата година изследване на медийната агенция “Пиеро 97” показва, че “Минута е много” е на второ място след “По света и у нас” сред най-гледаните предавания на БНТ. Друго проучване - на социологическата агенция МБМД, класира най-харесваните предавания на телевизията в 50-годишната ѝ история и умната игра е на трето място след “Всяка неделя” и “Панорама”.
“Първи в телевизионния ефир въведохме компютърна програма в правенето на състезанието. А интерактивността му чрез включването на зрителите с техните загадки далеч бе предварила появата на интернет. Едва смогвахме да обработваме стотиците писма, които получавахме всяка седмица по обикновената и електронната поща. Снимахме из цялата страна и навсякъде бяхме посрещани с невероятен интерес! На много места из страната спонтанно възникнаха фенклубове на състезанието, организирани от неговите най-запалени участници, защото знанията, а не късметът бяха водещият фактор за победата. Затова все още няма игра в нашия тв пейзаж, в която “минутковците” да не печелят призови места”, казва проф. Райчева.
Трима са генералните директори на телевизията, които имат специален принос за предаването - Иван Славков, през чийто мандат то се ражда, Стефан Димитров, който помага за неговото възраждане, и Кирил Гоцев, който стои зад технологичното му обновление.
“Години наред включвах студентите си по телевизионна журналистика в целия процес, за да усетят на терен как се прави предаване. Аз самата съм завършила първия випуск на профил “телевизия” от специалността “Журналистика” на Софийския университет и още докато следвах, разбрах колко е важно да съчетаваш аудиторните занятия със студийната практика, както ни напътстваше нашият учител и основател на профила - докторът на Виенския университет, режисьорът Младен Младенов. След финала на предаването подарих декора за учебните студиа на Факултета по журналистика и масова комуникация”, разказа още проф. Райчева.
Две години след като състезанието престава да съществува, национално изследване за телевизията у нас показва, че то остава в паметта на българския зрител, като влиза в десетката на всички предавания, определени от респондентите като най-добри в българския телевизионен ефир. Забележителен рейтинг за предаване, което не се излъчва.