Художникът Вихра Григорова пред паметника на Левски: За него не можем да говорим в минало време (Снимки)
"Не ни се обръща езикът да изречем за него „беше", „бил е". Той не е напуснал сърцата ни, защото любовта му към България и българското е огромна. А всички знаем, че ако любовта е истинска, тя никога не си отива. Тя Е. И с наша помощ ще бъде и пребъде".
Това отбеляза в словото си пред паметника на Васил Левски в Пловдив художничката Вихра Григорова.
Десетки се събраха, за да почетат 152 г. от гибелта на Апостола. Местните първенци, както винаги, се наредиха най-отпред, а зад почетните роти застанаха малцина граждани.
Денят за възпоменание започна в храма "Св. Св. Петър и Павел". Организатори на панихидата всяка година са д-р Петко Георгиев - главен библиотекар в НБ "Иван Вазов" в Пловдив и родственик на Апостола и Общински комитет „Васил Левски".
На възпоменателната церемония актьорът Тодор Дърлянов изпълни стихотворенията "Завръщането на Васил Левски" и "Безсмъртие" от Александър Калчев.
"За себе си Васил Левски казва: "Аз съм посветил себе си на Отечеството още от 61-во (1861) лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля." Това е още в началото, той е само на 24 години. Колцина са го правили тогава? А колко са тези, които биха го направили днес? Затова ли в тефтерчето си, наред с описването на всеки похарчен за делото грош, задава с горчивина въпроса „НАРОДЕ ????" с цели четири въпросителни знака?", отбеляза в словото си Григорова. Тя припомни думите на най-големия изследовател на Апостола - незабравимия историк проф. Николай Генчев.
"Левски не само идва от дълбините на нашата история, не само украсява българския Ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъства реално цял един век след кончината си в българското историческо битие", написа преди години ученият. Всъщност Левски присъства вече век и половина, допълни Григорова.