Падне ли прекият избор, може и 60 да се борят за лидер на БСП
- Толкова са номинирани от структурите, само 17 се включиха в директната битка, която може да бъде отменена, ако конгресът приеме промените в устава
- Най-вероятно наследникът на Корнелия Нинова ще бъде избран на балотаж в неделя
Близо 60 може да се окажат кандидатите за лидер на БСП на конгреса, който ще се проведе този уикенд в НДК. Изненадващо цифрата ще набъбне рязко, ако делегатите отменят прекия избор за председател.
Близо 900 души се очаква да се съберат в зала 3 днес. Те ще решат първо дали да променят устава на партията и да върнат старото положение - избор на лидер от конгреса. А ако това стане, след това ще трябва да гласуват и за това кой да води БСП след Корнелия Нинова.
Прекият избор бе въведен по нейно време, но досега е провеждан само веднъж - през есента на 2020 г. А сред основните аргументи за отмяната му е липсата на яснота колко точно са членовете на БСП, които трябва да гласуват за лидер.
Броят на членовете на БСП е една от големите мистерии на българската действителност днес, призна преди дни в интервю за “24 часа” временният лидер на партията Атанас Зафиров. Той обясни, че докато не се изясни въпросът с действителните членове,
“всеки пряк избор е като руска рулетка”
и не е ясно доколко е представителен. Подобно мнение се споделя от голяма част от социалистите и затова вероятността уставът да бъде променен е голяма.
Прекият избор създава председатели на БСП, които често се самозабравят, заяви преди дни и лидерът на младежкото БСП Габриел Вълков. Той също се бори за първия стол на “Позитано” 20, но определи кандидатурата си като “символична”.
Ако падне прекият избор обаче, цялата процедура по кандидатиране за лидер стартира отначало.
Структурите са номинирали около 60 имена, от които само 17 декларираха пред комисията по избор, че се включват в състезанието за директен вот от всички членове. Това не означава, че останалите няма да играят при вот от конгреса и ако са подписали декларация, че са съгласни да бъдат издигнати. Всеки един от тях обаче
ще трябва да заяви волята си пред делегатите
- дали си прави отвод, или продължава в надпреварата, вече за техния глас. Така дори и в крайна сметка имената да не са чак 60, те ще са минимум два пъти повече от настоящите 17. А дори и те ще трябва отново да заявят желанието си да се борят за лидер.
Със сигурност докрай в това състезание ще останат тримата от настоящото временно ръководство - Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Кристиан Вигенин. Първите двама са част от правителството на Росен Желязков - Зафиров е вицепремиер без портфейл, а Гуцанов - социален министър. Вигенин е евродепутат.
В надпреварата остава и бившият шеф на БСП в София Калоян Паргов. В петък той представи програмата си пред известни социалисти, като определи документа като “Проект за възраждане на БСП и на България”. Почетни гости на събитието му бяха Георги Първанов и Кубрат Пулев, с когото са приятели.
Конгресът трябва да е политически, а не битка на лобита и трудоустрояване,
предупреди в петък и Сергей Станишев, който също е кандидат за лидер.
Засега отвод от прекия избор са си направили шефът на столичните социалисти Иван Таков, Драгомир Стойнев и регионалният министър в кабинета “Желязков” Иван Иванов. Интересното е, че сред аргументите си за отказ Таков посочва, че ситуацията, в която се намира БСП в момента, отрежда на следващия председател на партията по-скоро преходна роля.
Така в играта остават шефката на жените в БСП Дора Янкова, която е и единствената жена кандидат, политологът Боян Балев, ексминистърът и бивш шеф на БСП - София, Румен Овчаров, бившият общински съветник Борис Цветков, ексдепутатите Антон Кутев, Руси Статков, Генади Събков, както и кметът на Дряново Трифон Панчев.
Не е ясно дали всички те ще продължат състезанието при вот от конгреса. Очакванията обаче са за балотаж. При толкова много кандидати няма как един да бъде избран на първи тур, прогнозират делегати. Така новият лидер на партията ще стане ясен най-рано в неделя.
Според делегати е спорен обаче въпросът дали може да има промени в устава и нов избор в едно заседание на конгреса, или трябва да се изчака първо съдът да впише корекциите в партийната конституция и след това да се гласува.
Промяна в устава се очаква и по отношение на мандатността
Тя беше въведена по времето на Нинова и за лидер например се предвиждаха до два мандата от по 4 г. Беше въведен и максимален срок за работа на депутатите от БСП - до 12 години, след което те нямат право да бъдат издигани на парламентарни избори. Сред дългогодишните депутати е например Драгомир Стойнев, който е единадесети мандат като депутат от 2009 г. насам с малки прекъсвания. В 51-ото НС той е зам.-председател и шеф на групата на левицата.
Очаква се отпадане и на забраната депутат да не може да бъде начело на местна партийна организация.