Нова златна треска - рекордни покупки и цена, близо до $2900
Всички го искат, но най-много сделки правят централните банки
Нова златна треска е обхванала света - през 2024 г. са купени рекордни количества от ценния метал, а цената му продължава да бележи рекорди. В момента се търгува за над 2887,6 щатски долара за тройунция - от началото на годината това е скок с 10%, след като миналата достигна 40-годишен връх. Такъв темп на растеж не е наблюдаван от 1980 г. насам.
Очакванията са, че цената ще продължи да върви нагоре, като някои икономисти дори прогнозират тази година тя да надмине 3000 долара, преди да започне временно успокоение на пазара.
За силния старт на златото през 2025 г. можем да благодарим на новия стар американски президент Доналд Тръмп и започнатата от него световна търговска война. САЩ възнамеряват да събират 25% мита за стоки, внесени от Канада и Мексико, както и 10% данък за вноса от Китай. Пекин отговаря с реципрочни мерки. И макар че златото не е изрично упоменато сред суровините, които ще се облагат от Тръмп, инвеститорите се опасяват, че има риск това да се случи.
За да се презастраховат, тонове злато вече се изсипват в Ню Йорк. Например само през декември 64 тона са били прехвърлени от Швейцария, пише германското издание АРД. Още от момента на избирането на Тръмп е започнал засилен поток на ценни метали и от Лондон - през последните месеци близо 14 млн. унции на стойност 38 млрд. долара и 45 млн. унции сребро са постъпили в депозитарите на фючърсната борса Comex в Ню Йорк, съобщава “Блумбърг”.
Премиите на фючърсите на американската борса в момента са по-високи с до 60 долара за тройунция. По принцип по-голямата част от физическата търговия на благородни метали се извършва на лондонския пазар, където се определя и световната им цена от 1919 г. насам, а в Ню Йорк е базиран фючърсният пазар.
Изместването на количества към САЩ създава голямо напрежение, недостиг и опашки пред Банката на Англия, която съхранява злато за трети страни - финансови институции, Министерството на финансите, както и други централни банки. Времето за изчакване за получаване на кюлчета от трезорите й се е увеличило от няколко дни на четири до осем седмици, тъй като централната банка се опитва да отговори на нарасналото търсене.
Освен това се очаква JPMorganChase - най-големият дилър на кюлчета в света, да достави такива на стойност над 4 млрд. долара срещу фючърсни договори, които изтичат през февруари. Доставката, която възлиза на общо 30 млн. тройунции, е втората по големина в борсовите данни от 1994 г. насам. В момента запасите от злато на Comex са към 1000 тона - толкова не са били от 2022 г. От началото на ноември, когато беше избран Тръмп, това е увеличение с цели 75%.
Но не само притесненията от новите мита вдигат цената на златото, което е традиционно сигурно убежище във времена на непредвидимост и геополитическо напрежение. Търговската война е предпоставка за нарастване на инфлацията по целия свят. Помагат и икономически фактори като рекордния държавен дълг на САЩ, който надмина 36 трилиона долара. А миналия месец Федералният резерв спря намаляването на лихвените проценти, изчаквайки да прецени политиката на новата администрация.
На този фон общите покупки на инвестиционно злато достигнаха четиригодишен връх от 1180 тона, увеличавайки се с 25 на сто, обяви в най-новия си годишен доклад Световният съвет по златото. Общият обем на златните трансакции през миналата година възлиза на 4974 тона в сравнение с 4899 тона през 2023 г., като тук се включват и извънборсовите инвестиции.
Централните банки остават основни купувачи и за трета поредна година търсенето им надвишава 1000 тона. Първенец е централната банка на Полша, която е добавила 90 тона към активите си през 2024 г.
Следва Турция със 75 тона, а на трето място е Индия, която е правила постоянни покупки всеки месец, с изключение на декември. Общите активи в злато на централните банки са се увеличили с 54% на годишна база през последното тримесечие до 333 тона.
От страна на потребителите пък най-активни са били тези в Китай и Индия. Китайските инвеститори са се сблъскали с недостиг на алтернативни активи, като в същото време доходността на държавните облигации е била рекордно ниска.
В Индия правителството намали митата за вноса на златото от 15 на 6% през юли. Търсенето е нараснало и във всички държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.
Покупателната способност на обикновените потребители обаче остава слаба, което доведе до спад на търсенето на златни бижута с 11% на годишна база.
“Очакваме през 2025 г. централните банки да останат водещи купувачи, а инвеститорите в златни ETF фондове също да се включат, особено ако наблюдаваме по-ниски, макар и нестабилни лихвени проценти”, заяви Луиз Стрийт, старши анализатор на Световния златен съвет. Според доклада общото инвестиционно търсене вероятно ще остане стабилно тази година, като очакваното понижение на лихвените проценти ще намали алтернативните разходи за държане на злато.