Българите в чужбина с поне 4-ма “свои” депутати

04.02.2025 07:59 Весела Бачева
Често на избори се образуват опашки от желаещи да гласуват. На кадъра е посолството ни в Берлин. Снимка Архив
Наталия Киселова посвети 4 часа на дискусията, до нея се експертите Ваня Нушева и Цветелина Пенева.
Лена Бориславова и Петър Кьосев от ПП
Мая Манолова - един от авторите на Изборния кодекс

От 1 януари вече действа изборен район извън страната - при нови избори трябва отделна листа. Но колко дълга, ще се реши най-рано в края на март с промени в кодекса

Колко депутати ще избират гласувалите в район “Чужбина”? От кои листи тук ще се вземат мандати, за да имат “свои” избраници българите навън? Те

ще вземат ли командировъчни, за да ходят на срещи с избирателите си по чуждите държави

- както останалите депутати получават средства тук?

Все въпроси без отговор, въпреки че район “Чужбина” най-накрая е факт. Той бе образуван с последните промени в Изборния кодекс в 48-ото НС, но на среднощното си заседание тогава парламентът реши да влезе в сила от 2025 г. И после така и не разписа методика в закона.

Този и още въпроси по организацията на изборите бяха обсъдени в понеделник на кръгла маса на тема “Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект”, организирана от Института за развитие на публичната среда. Участваха изборни експерти, неправителствени организации, представители на ГРАО, на обществения съвет към ЦИК и политици от ГЕРБ, ПП-ДБ, “Възраждане”, БСП и ДПС-ДПС. На 8 януари скоростно на първо четене минаха 5 проекта за промени в кодекса, но някои от мерките в тях си противоречат. Затова председателката на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ е предложила работна група да обобщи промените и да ги обедини в общ доклад. Така второто четене може да е към края на март.

Най-належащ изглежда въпросът за район “Чужбина”, тъй като според Изборния кодекс той функционира от 1 януари. Т.е. на следващите избори, когато и да са те, трябва да заработи.

Ако се използва методиката за разпределяне на мандатите между районите в страната (според броя избиратели), то трябва

да му се полагат 22 мандата

Най-големият в момента е столичният 23-и МИР, който излъчва 19 депутати. Но и да са по-малко за район “Чужбина” (към което вероятно ще се върви), пак трябва да се преразпределят мандати от сегашните 31 МИР в страната. Първо трябва да се реши дали остава правилото, че всеки излъчва по минимум 4-ма депутати. Данните от преброяването през 2021 г. бяха използвани, за да се преизчисли тежестта на районите. Тогава се оказа, че Видин и Смолян са с население колкото за трима депутати, но за да не се намали квотата им, 25-и в София и този Пловдив-област получиха по един депутат по-малко.

Друг вариант е “Чужбина” да се приравни към маломерните райони и да има твърдо четири мандата. Още два варианта представи Стефан Манов от обществения съвет към ЦИК - да са 14 или пък 7-8.

Решението следва да вземе парламентът, методиката за разпределянето на мандатите е описана в преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс. Възможно е обаче депутатите да оставят тази задача на ЦИК.

По света правата на хората, които живеят извън родината си, са уредени по различни начини. Например гражданите на Великобритания и САЩ имат право да гласуват по пощата, без значение къде се намират, и вотът им постъпва по постоянния им адрес. Район “Чужбина” е характерен по-скоро за бившите колонизатори като Франция и Португалия. По конституция португалците навън излъчват 2-ма депутати, един за избирателите Европа, а другия - за останалите.

За да има район извън страната, трябва да имаме избирателно тяло - т.е. да знаем кои избиратели живеят в чужбина и да ги ограничим да гласуват само за кандидатите, издигнати в този район. В момента всеки български гражданин може да гласува в чужбина, коментира бившият шеф на ЦИК Александър Андреев. Така че е проблем това, че

държавата не знае точния брой на хората навън

Отворени са и въпросите как ще се организира вотът зад граница, как ще се води там агитация, как ЦИК ще контролира финансирането на кампании и подаването на жалби. А също и кой може да е кандидат, кой континент по колко депутати ще праща.

В хода на дискусията за промените в кодекса участниците се обединиха за идеята

бюлетините да постъпват в преброителни центрове,

а не вотът да се отчита в секциите. Това е заложено в 3 от проектите - на “Демократична България”, БСП и ИТН. Такава идея, както и за сканиращи броящи машини, отдавна лансират и сегашните представители на “ДПС - Ново начало”. Да се купят машини за броене, залага и ПП.

Ваня Нушева - програмен директор на “Прозрачност без граници”, припомни за експеримента в община Бобошево от 2011 г., когато бюлетините от 11 секции се броиха публично в читалището. “Силно дисциплиниращ ефект върху работата на секционните комисии. Те знаеха, че вечерта резултатът от тяхната работа ще стане видим пред очите на всички. Двата други големи позитива - премахване на възможността за технически грешки, защото не са обучени членовете на СИК, и на възможността за манипулации при броенето”, обобщи тя експеримента.

Експертите се разделиха за активна регистрация - гласуват само тези, които са избирали и на предишните избори, а другите да подават предварително заявление, че ще участват. Можело хората да се объркат и някои да не упражнят правото си на глас.

Първият и най-сериозен проблем е с качеството на членовете на СИК като представители на парламентарните формации, посочи шефката на НС Наталия Киселова. Често партиите си подменят хората, да се повишат изискванията, предлага тя. Проблем са и “мъртвите души” в избирателните списъци.

“Технологията е последица. Тя не може да реши основния проблем - че българските граждани не искат да участват в изборите, просто не ходят”, коментира Киселова идеята да се купуват скенери. И предупреди, че нови промени в Изборния кодекс може да доведат до допълнителен отлив на избиратели.

Други от От страната и света

Димитър Попов сглоби кабинет в "12 без 1 мин." по Коледа преди 25 г. (Снимки)

Юристът Димитър Попов (26 юни 1927 г. - 5 декември 2015 г.) е първият български премиер некомунист след 1946 г. Роден е на 26 юни 1927 г. в Кула. Произхожда от стар род

Росен Желязков отговаря на вота: Не давам оставка, защото икономиката расте - БВП нагоре с 3,2%, пети сме в ЕС (Обзор)

Борисов поиска закриване на комисията "Сорос", създадена по настояване на ДПС Правителството няма да подава оставка, защото се справя добре и под негово управление икономиката расте бързо и се справя

София взема заеми за трамваи, тротоари и пътища (Обзор)

Ремонтират булевардите “Христо Ботев”, “Дж. Баучер” и “М. Луиза” Терзиев: Децата, транспортът и кварталите са топприоритетите в бюджета на София за 2026 г

Тръмп се отказва от Европа като основен съюзник, САЩ вече няма да са лидер на света

Администрацията на президента Доналд Тръмп представи нова стратегия за национална сигурност, която описва европейските съюзници като отслабени и цели да възстанови доминацията на САЩ в западното

Завещание на седмицата: Протест, по-протест, най-протест. Или манията да се броим

Колко българи излизаха по булевардите през годините - вижте още в завещанието на

>