Митничарката, спасила шофьор от запалил се тир, винаги помага - свестява пътници, но и нарушители симуланти
- Димитрина Бояджиева работи от 30 години в системата
- Отличена е с приза "Митничар на годината"
- Грижи се за 5 осиновени кучета, които я лекуват от стреса
"Не се чувствам герой - просто се притекох на помощ. Така би постъпил всеки от колегите ми. Убедена съм в това", казва Димитрина Бояджиева, която беше обявена за Митничар на годината. На 15 януари тя спаси турски шофьор от горящия му камион на граничния пункт Капитан Андреево.
"Стана минути след полунощ. Чуха се клаксони на камиони и викове. Излязох да видя какво се случва. Първо усетих миризмата на дим, след това видях горящия камион.
Пламъците бяха обхванали кабината. Най-силно гореше от страната на шофьора",
разказа Бояджиева. Секунди по-късно тя е до горящия камион. В този момент от кабината успява да излезе шофьорът.
"Мъжът беше около 50-годишен, целият в сажди. Беше бос, само по клин и тениска. Вероятно е спял, докато камионът му се е подпалил", спомня си митничарката. Тя пита турчина какъв е товарът в колата, а той успява само да каже, че е празен, и се свлича на земята.
Първото, което прави Димитрина, е да провери дали мъжът не си е глътнал езика - оказва се, че не е. Сред останалите шофьори настъпила суматоха.
Митническата служителка извикала един от тях и с негова помощ успели да преместят пострадалия на безопасно място.
"Изведнъж шофьорът започна да се тресе. Беше страшно. Явно беше изпаднал в шок - помислих си, че е заради разликата в температурите. От горящата кабина се беше оказал на открито при минусови температури. По-късно се информирах, че може да е реакция на тялото от вдишания дим.
Свалих якето си и му го облякох. Други шофьори
донесоха постелка,
върху която преместихме треперещия човек. Мислех си, че няма да оцелее. Няколко минути по-късно конвулсиите започнаха да преминават и успяхме да го качим на топло в кабината на камион наблизо, където остана до пристигането на линейката от Свиленград", разказа Бояджиева.
Докато тя се грижи за пострадалия, колегите създават перфектна организация, за да не се разрасне пожарът. Част от митничарите се заели да гасят горящата кабина, а другите организирали преместването на околните камиони.
"Имаше голям риск огънят да се разпространи. Чакащите на трасето камиони са много близко един до друг
Паркирани са буквално на метър - метър и половина един от друг", твърди митничарката. Наложило се бус, близо до горящия камион, буквално да бъде изтикан, защото не успели да открият шофьора му. "Динамиката при нас е голяма. Всеки ден е различен и попадаш в неочаквани ситуации."
Случаят с турския шофьор не е първият, при който се е налагало да оказва помощ на пострадали - и друг път е свестявала припаднали шофьори и пътници, на които им е прилошавало. Още помни случай на шофьор, който направил епилептичен припадък.
"Свлече се на земята и се разтресе, а от устата му започна да излиза пяна. Не знаех какво мога да направя. Взех телефона на шофьора и прегледах последните номера, на които е звънял. Обадих се на последния.
С него бяха провеждани много разговори. Оказа се, че е номерът на собственика на фирмата. Той ми обясни, че шофьорът е епилептик. В кабината открихме лекарствата му и след като ги прие, състоянието му се нормализира", спомня си Димитрина Бояджиева.
И допълва, че е имала и комични ситуации, в които пътници, хванати в нарушение, симулират припадъци.
"Готови сме да помогнем на всеки и винаги проявяваме човещина, но
никога не сме правили компромис с с работата си
Да, нарушителят ще получи чаша вода, ако му прилошее, но ще трябва и да си понесе отговорността", категорична е Бояджиева.
Наградата "Митничар на годината" тя приема като признание и за останалите си колеги. "Работата ни е екипна - разчиташ на колегата до теб."
Димитрина работи в системата на митниците вече 30 г. Завършила е "Защита на националната сигурност", а след това и магистратура "Митническо разузнаване и разследване". Има и професионална квалификация "Международни икономически отношения и митническа политика".
Преминала е през всички нива и в момента е държавен инспектор в Териториална дирекция - митница Бургас на митнически пункт Капитан Андреево.
Димитрина продължава да харесва работата си и не си е помисляла да я смени, въпреки че има моменти, в които напрежението е огромно.
"В момента мога да кажа, че работата ни на пункта е изцеждаща. Трафикът е изключително натоварен след приемането ни в Шенгенското пространство. Пътуващите нямат друга спирка освен тук.
Преди разрешителният режим започваше на входяща граница - колегите във Видин или Русе обработваха камионите,
а сега ние правим всичко", казва Димитрина Бояджиева. Според нея и войната в Украйна дава отражение върху натовареността - много от пътуващите от бившите съветски републики са променили маршрута си и минават през Капитан Андреево, за да избегнат района на военните действия.
"12-часовата смяна е 12 часа максимално натоварване", категорична е Димитрина. Казва, че единствено животните са тези, благодарение на които успява да преодолее стреса. Димитрина Бояджиева има 5 кучета.
Три от тях са в дома в Свиленград, а две - в къщата на брат . Шегува се, че познава всички кучета в града, а когато намерят изгубено четириного и го покажат, тя може да каже кой е собственикът му.
"Всичките ми кучета са осиновени. Кастрирани и освободени от такса, но въпреки това я плащам, за да дам своя принос в общината. Надявам се най-после и в Свиленград да бъде построен приют за бездомни животни", настоява Бояджиева.
Според нея освен бездомните кучета другият голям проблем, който обаче не се вижда, са бездомните котки, чиято популация е огромна.
"Имам капан за лисици и в него хващам котки, които водя на ветеринар да ги кастрира. След това ги пускам", разказва Бояджиева, но е категорична, че това трябва да се прави от общината.