Брат му Стоян: Правеха мръсни номера на Желю Желев, но той не се промени
- Най-тежко изживя загубата на дъщеря си Йорданка, споделя Стоян Желев
- Надписал му книга: "На брат ми Стоян, да види какви ръбове са седели около Кръглата маса"
"Първият ми спомен от бате Желю е някъде от 1953 - 1954 г. Имаме 12 г. разлика. Бил съм на раменете му, носеше ме, защото бях любимото братче - най-малкият от всички. След него е бате Данчо и сестра ни, имаме и доведен брат, чийто баща е убит на фронта през Втората световна война - разказва адвокат Стоян Желев. - Много обичах да слушам възрастните хора. Беше голяма радост, като се появеше той, защото вече беше студент.
Много неща съм започнал да ги дишам покрай него. Влезли са ми в главата от онези години. В къщата, в която живееше в София, се събираха много интересни хора - Стоян Бакърджиев от Пазарджик, Петко Симеонов, там живееше Стефан Дончев от Философския факултет. В тази съборетина идваше и габровецът Радко Радков, кавалер на ордена на Почетния легион, който написа пиеса за хан Аспарух. Даже се беше появила и дъщерята на Николай Хайтов Елена. Беше й интересна тази група от хора.
Събираха се в "Яйцето" в Софийския университет. Ходеха и в "Бамбука". Батко четеше и коментираха "Моята борба" на Хитлер, защото подготвяше книгата си "Фашизмът". Говорим за края на 60-те години. Най-напред излезе "Тоталитаризмът и тоталитарната държава". В самиздат я четяха интелектуалци като нашите приятели проф. Николай Генчев, проф. Илчо Димитров. Винаги ги има идеалистите, романтици. Виждал съм как
Държавна сигурност прибира такива хора в едни бели лади.
Желю дружеше с либерал-демократи, които искаха нещо хубаво да стане у нас. Но през 1967 г. го осъдиха на принудително заселване. Тогава замина за Шумен с влак, с милиционери, които са го пазели. После години наред беше в Грозден. Прескачаше до София и от време на време се виждахме.
Органите отдавна знаеха какво се случва в къщата, в която живееше. ДС беше навсякъде. Мен два пъти са се опитвали да ме вербуват. През 1976 г. в едно кафене идваше един от 6-и отдел на 6-о управление. Отказах. А после се намериха бивши служители, дето ми викаха: "Ако се беше съгласил, знаеш ли къде щеше да си". Мнозина се издигнаха в онези години така.
А други впоследствие
се опитаха да просперират на гърба на брат ми
и виждам колко хора осребриха демокрацията, но това не искам да го коментирам. И днес има едни хора, които само се подхилкват и прибират пари от Народното събрание, от Кремъл и от Вашингтон. Продължава този отвратителен стил.
Когато излезе сборникът "Кръглата маса", батко Желю ми го надписа със следното посвещение: "На брат ми Стоян, да види какви ръбове са седели около Кръглата маса". Смял съм се с глас. Ръбовете бяха от двете страни, не само от БСП.
И аз съм участвал в някои процеси, макар че не съм бил член на никаква организация. Помагах на СДС, защото за да се създаде юридическо лице, трябва логистика. Там е необходим счетоводител, администрация. Искаха да издават в. "Демокрация". 4000 лв. дадоха свинарите от родното ми село Брестова, за да започне вестникът.
Помагах им с логистика, но като отидох на "Раковска" 134 и видях - този е ченге, онзи - ченге, викам си: "Майко мила, какво става тук". Споделих с един колега, който ми обясни, че девизът на БКП е "внедрявайте се". Притеснявах се какво щеше да излезе от това. То се видя.
Предупреждавал съм брат ми за разни хора. Той ми казваше: "Ти откъде знаеш?". Вярваше ми, но се притесняваше да не бъде подведен. Много му се ядосвах. След като излезе от президентството, направи изявление, че само аз и племенникът ни Иван Вълчев единствени не сме му направили никаква беля и зулуми в обществен смисъл.
Той ли не знаеше кой какъв е!
Но имаше идея, за която са тръгнали. Като излизат по 300 000 души на митинг, те искат нещо. Хората в другите държави от бившия Източен блок си знаят правата, тук все чакаме нещо да се случи. Разрушителното начало у някои хора е страшно и го видяхме през тези 35 г. Желев не вярваше на всеки, но беше на принципа да се гради. Вярваше в обединението, в съюза.
Боянските ливади не са никакви ливади. Тръгнаха да унищожават това, което бе понаправено. Започнаха да рушат единството на СДС и да разбиват новата държава. Желю каза на Филип Димитров да не се противопоставя на профсъюзите, на медиите, на църквата. Но те не искаха нещата да се случват.
Срещу него започнаха мръсни провокации, след като стана президент. Правеха ги и хора вътре в СДС.
Тръгнаха да му горят книгите като в хитлеристка Германия.
Говореха и за дъщеря му. Той беше чувствителен. Особено като си отиде дете, както се е случило и на Росен Плевнелиев, и на Тодор Живков. Като отидохме с брата Данчо и погледнахме столчето, на което се е обесила, той ми каза: "Бате, най-тежкото е това".
Желю не се промени никога по никакъв начин. Остана му скромността. Като отидем за гъби, приготвяше и за момчетата от охраната. Като ходехме на риболов, държеше да е с ръце, за да сме равностойни с рибата. Казваше, че не може да я лъжем с въдици.
Дори и когато стана президент, ходехме и по планините, и за гъби, и за риба. Обичаше като се качим от Алеко към Черни връх, да поемем надолу към с. Чуйпетлово, Пернишко. Беше много жилав човек."