Учени: Микроводораслите са протеинът на бъдещето
Микроводораслите са протеинът на на бъдещето според учени. Те обогатяват храната с протеини, омега-3 мастни киселини и витамин B12. Те вече се използват и в козметиката, фармацевтиката, биогоривата и дори за заместители на пластмасата.
В подножието на най-голямата геотермална електроцентрала в Исландия се намира високотехнологична ферма, която изглежда като сцена от научнофантастичен филм. Под розово-лилаво сияние и сред бръмчене на осветени панели и бълбукащи цилиндри, тук се култивира бъдещето на устойчивото земеделие – микроводорасли.
Именно в този склад компанията Vaxa Technologies е създала иновативна система, която интегрира енергия и ресурси от електроцентралата за отглеждане на микроводорасли. „Това е нов начин на мислене за производството на храни", обяснява генералният мениджър Кристин Хафлидасон.
Докато хората отдавна консумират морски водорасли, техният по-малък роднина – микроводораслите – тепърва започва да привлича вниманието като богат на хранителни вещества и устойчив източник на храна. Фермата на Vaxa, разположена само на 35 минути от Рейкявик, произвежда микроводорасли като Nannochloropsis за храна на хора и за аквакултури. Освен това култивира бактерията Arthospira, позната като спирулина – популярна хранителна добавка и натурален оцветител, информира vesti.bg.
Микроводораслите фотосинтезират, като улавят енергия от светлината, абсорбират въглероден диоксид и отделят кислород. „Водораслите ядат CO2 или го превръщат в биомаса", обяснява Хафлидасон. „Това прави процеса въглеродно отрицателен."
Интегрираната сила на природата и технологиите
Системата на Vaxa използва енергията от геотермалната електроцентрала, която осигурява чисто електричество, студена вода за отглеждане, топла вода за отопление и дори тръби за емисиите на CO2. „Този подход води до леко отрицателен въглероден отпечатък", споделя Асгер Мунч Смид-Йенсен от Датския технологичен институт, съавтор на проучване за въздействието на спирулината върху околната среда.
С капацитет за производство на 150 метрични тона годишно и планове за разширяване, фермата може да бъде ключов играч в справянето с глобалната хранителна несигурност.
Водораслите изглеждат като зелена паста или пюре с неутрален вкус. Но крайната цел не е хората да ядат зелена утайка - преработените водорасли се превръщат в съставки за храни като хляб или смутита, обогатявайки ги с протеини, омега-3 мастни киселини и витамин B12.
С прогнозен пазарен растеж до $25,4 милиарда до 2033 г., микроводораслите вече се използват не само в хранителната индустрия, но и в козметиката, фармацевтиката, биогоривата и дори за заместители на пластмаса. Датски стартъп разработва преносими модули, които улавят въглерод и произвеждат храна, а Европейската космическа агенция тества възможността за отглеждане на микроводорасли в Космоса.
Предизвикателства и бъдеще
Все пак технологията е скъпа и изисква значителни ресурси, като възобновяема енергия и CO2 с нисък въглероден отпечатък. Освен това остава въпросът дали потребителите са готови да приемат микроводораслите като част от ежедневната си диета.
„С един хектар поле за водорасли може да се произведе 15 пъти повече протеин годишно в сравнение със соя", отбелязва хранителният учен Малене Лихме Олсен.