Грозните и скучните градове разболяват
- Започват да се правят все повече изследвания, които проучват влиянието на урбанистичната среда върху човешката психика и здравето
- Генеративният изкуствен интелект все повече преобразява начина, по който работи архитектурата. Ако в моделите на умните машини бъдат включени невроархитектурни находки, промяната може да бъде още по-драматична
Еднообразната безлична архитектура на грозните градове или квартали не е само естетически дразнител за очите. Вече се появяват научни доказателства, че тя нанася вреда на жителите, които обитават непривлекателните стандартизирани сгради. Проблемът би могъл да се разреши, когато урбанистичната среда започне да излъчва приветливост и радост, посочват специалистите.
Живелите при социализма българи имат дълъг опит с панелните спални в големите градове, създадени, за да се намери бързо решение на жилищната криза и без да се мисли за какъвто и да било комфорт на сетивата. И до днес тези квартали излъчват покруса, защото са еднотипни и отблъскващи, а новите времена отгоре на това дойдоха с презастрояването и с пълния хаос кой как си топлоизолира жилището. Така
блоковете в крайните квартали заприличаха на вехта жилетка, цялата в кръпки
Проблемът обаче не е само в бившите соцстрани, някои от които успяха да го решат с програми за саниране, които придадоха поне цветност на сивите стени.
На Запад също има градове, изградени около индустрията, особено автомобилната промишленост, които излъчват не по-малка безнадеждност. Тези места в САЩ, Япония, Великобритания и в още много други дори напреднали индустриализирани и богати държави не са изграждани с мисълта за човешката психика и здраве. И в момент, когато все по-голяма част от съвременното население гравитира към градовете, медицинските специалисти регистрират тревожно нарастване на случаите на депресии, рак и диабет, разказва сайтът “Уайърд”.
През втората половина на миналия век американската журналистка, писателка и активистка Джейн Джейкъбс успява да повлияе на градските изследвания, социологията и икономиката.
Двамата с датския архитект Ян Гел започват да привличат вниманието към нечовешкия начин, по който са замислени повечето градове – със скучни сгради, безплодни пространства между тях и агресивни пътища за автомобили.
Строителната индустрия познава трудовете им, но ги маргинализира. Те се оказват неудобна истина, която, изглежда, противоречи на основното архитектурно мислене с неговия строг стил. Предизвикателството е, че въпреки изтъкването от Джейкъбс и Гел на много реални проблеми, с които се сблъскват конкретни общности, при липсата на твърди научни доказателства, те са можели да разчитат само на изолирани казуси и собствената си реторика, за да изтъкнат тези проблеми.
Но скорошната наличност на усъвършенствани нови технологии за картографиране на мозъка и поведенчески изследвания като например използването на носими устройства, които
измерват реакцията на тялото към заобикалящата среда,
означава, че става много по-трудно за строителната индустрия да продължава да игнорира реакциите на милиони хора към средата им на обитание.
След като първо влязоха в кабинетите на учените, тези “невроархитектурни” изследователски методи излязоха на улицата.
Лабораторията за градски реалности на Колин Елард в Университета на Ватерло в Канада ръководи пионерски проучвания в района.
Финансираният от ЕС проект eMOTIONAL Cities вече се изпълнява в пилотните градове Лисабон, Лондон и Копенхаген
В рамките на този проект се организират много обществени дискусии за връзката на градските пространства с психическото здраве.
Франк Суренбрук и Гидеон Спанджар от “Сенсинг стрийтскейп” провеждат изпитания в Амстердам, а Институтът за човешка архитектура и планиране прилага примера в Ню Йорк и Вашингтон, окръг Колумбия.
Миналата година заедно със свои партньори неврологът Колин Елард, който е един от най-изтъкнатите световни експерти в приложението на психологията и невронауките в архитектурния и градски дизайн, е започнал ново международно изследване, насочено към проучване на психологическите реакции на хората към различни фасади на сгради. То е поръчано заедно с проучване на Клео Валънтайн от университета в Кеймбридж, което се е задълбало в проблема дали някои фасади на сгради могат да доведат до невровъзпаление, като се прави пряка връзка между външния вид на постройката и тествания здравен резултат.
“Има много начини, по които геометрията, външният вид на повърхностите на заобикалящата ни среда влияят върху това как се чувстваме и как действаме, как решаваме за нещата, как мислим, на какво обръщаме внимание - казва Елард по повод на изследването си как околната среда, архитектурата и градският дизайн ни влияят. - Разнообразните фасади съдържат повече информация, те задоволяват желанието ни да научим повече за околната среда, много повече от тези дълги, скучни хомогенни фасади”, добавя той.
Според него как изглеждат сградите и как те могат да повлияят на хората, не са просто любопитни факти. “Можете да очертаете доста директен набор от линии между градския дизайн и състоянието на здравето. Съществуват физиологични връзки между заобикалящата ни среда и състоянието на тялото на човека, особено реакциите на стрес. Нивата на тези хормони се повишават и намаляват във връзка с това къде се намираме в нашата среда”.
Този вид изследвания са твърде пионерски, а освен това са още в началото си, за да получат широк отзвук. Но има и архитектурни компании, които се съобразяват с тях. Като например датската “Норд аркитектс”, която използва най-новите изследвания относно когнитивния упадък, докато проектира своето алцхаймер село в Дакс, Франция.
Това е
голям дом за грижи, където няма бели престилки, а цялата околна среда е създадена според особеностите на болестта,
така че да вдъхва увереност и “познатост” на настанените 120 пациенти.
Въпреки че това може да изглежда като изолиран случай, има обнадеждаващи признаци, че индустриите за строителство и сградно проектиране започват да се променят. Генеративният изкуствен интелект все повече преобразява начина, по който работи архитектурата. Ако в моделите на умните машини бъдат включени невроархитектурни находки, промяната може да бъде още по-драматична, посочват специалистите в областта.
Междувременно се появяват градски лидери, които започват да свързват манията по икономическия растеж с човешкото благосъстояние. Във Великобритания Роксана Фиаз, кмет на Нюхам в източен Лондон, е превърнала щастието и здравето в един от ключовите показатели за ефективност на своята икономическа стратегия. Вероятно скоро разработчиците на имоти ще се наложи
да третират невронаучните открития като ключова информация, която да бъде претеглена заедно с изчисленията на енергийната ефективност, структурното натоварване, осветлението и акустиката.
Има, разбира се, и по-различни мнения. Едно от тях е, че “здравите градове” не са въпрос на скучни или вълнуващи сгради, а на по-добри публични пространства. Според изразителите на това мнение естетиката на която и да било сграда може да е въпрос на безкраен дебат, както и въпросът кой и как решава дали една сграда е интересна, или не. Далеч по-важно за човешкото добруване е градовете да се оформят така, че да се осигури по-добра достъпност, по-добро качество и разнообразие от жилища, открити зелени пространства, по-надеждна инфраструктура и по-стабилни услуги.
След като се присъединява към инициативата за здрави градове на Световната здравна организация през 1987 г.,
Копенхаген например разработва холистична градска политика
Това включва пешеходни улици, обществен транспорт, разнообразни жилищни възможности, по-насочени социални политики около идеите за общност и използване на данъчно облагане за насърчаване на контрола върху тютюнопушенето. Почти четири десетилетия по-късно датската столица продължава да бъде един от най-здравословните градове в света.