Дабко Дабков - архитектът аристократ, който създава 350 великолепни сгради във Варна и оцелява през три войни
Варна със сигурност нямаше да е този прекрасен град, ако не беше станала дом за един от най-талантливите архитекти за своето време - Дабко Дабков. Той е създал проекти на повече от 350 сгради, някои от които, за голямо съжаление, не са запазени през годините. Но съхранените са едни от най красивите в града и привличат отдалеч погледите на минувачите. Творчеството му е богато на стилове - необарок, неоренесанс, сецесион, ар деко, а списъкът с шедьоври - дълъг. Аквариумът, гранд хотелите "Лондон" и "Мусала", Щабът на ВМС (съвместен проект с арх. Стефан Венедикт Попов), първата жилищна кооперация във Варна и много други, разказва Християн Облаков, изследовател на архитектурното минало на Варна, който е написал книга за живота и творчеството на талантливия архитект.
Дабко Дабков е роден на 21 януари 1875 г. в Трявна.
Той е част от известните личности от края на 19 и началото на 20 век, които се заселват тук. По това време, разбира се Варна е един много различен град от този, който познаваме днес - значително по-малък, но още тогава - космополитен. Тук е било шарено, преплитали са се животът и съдбите на много хора от българска, гръцка, турска, арменска, еврейска общност.
Когато попада тук със семейството си, Дабко Дабков завършва Мъжката гимназия "Фердинанд I" през 1893 г., след което заминава да учи архитектура в Мюнхен. По това време в България никъде не се е преподавала тази специалност.
Тогавашните инженери и архитекти са получавали своето образование в университетите на Централна и Западна Европа. Това е времето, когато студентите са се връщали, за да практикуват наученото в родината.
И така, до избухването на Балканската война Дабков създава поредица от сгради, една от друга по-красиви. Домове със забележителни художествени и архитектурни качества, както и обществени сгради, най-известната от които вероятно е тази на Аквариума.
На 30 април 1906 г. арх. Дабко Дабков се жени за Анна Стойкова Йорданова (1885-1970 г.), дъщеря на известния военен лекар д-р Стойко Йорданов и Иванка Бърнева Радева, която от своя страна е племенница на братята Никола и Сава Георгиевич, щедри дарители за построяването на първото българско училище във Варна през 1865 г. От брака на Дабко и Анна Дабкови се раждат две дъщери – Иванка (1908-1973 г.) и Гинка (1920-1985 г.). Семейството живее в собствения си дом във Варна на ул. „Плевенска".
Съдбата не му спестява много.
Дабко Дабков взема участие във всички войни за Национално обединение (1912-1918 г.), включен е в състава на Осми Приморски полк. През Балканските войни той се сражава край Бунар Хисар, а през Първата световна война в Южна Добруджа (1916 г.) и на Южния фронт (1917-18 г.). Започва военната си кариера с чин поручик, а в края на войната арх. Дабков е с чин капитан и е носител на редица ордени и военни отличия.
Оцелява по чудо, на няколко пъти избягва смъртта, през 1917 г. куршумът, който просвестява край него улучва неговия ординарец.
Сега е трудно да си го представим - имаш дом, семейство, успешен занаят и в един момент мяташ пушката на рамо и отиваш да се биеш на фронта. Но тогава е било така и много българи с чест са се борили за родината.
След края на Първата световна война Дабков се завръща и възобновява творческата си практика.
По това време Варна постепенно се превръща от град с ориенталски облик в европейски, модерен град, на равна нога с останалите в континента. Тогава общинската администрация опъва основните големи булеварди, регулира и разширява улици, покрива ги с паваж, огражда ги с бордюри.
Европеизацията е целенасочена и в нея се включват всички напредничави личности и визионери. Пристигат и известни архитекти от чужбина. Бавно, но сигурно навлизат модерните по онова време стилове като еклектичния неокласицизъм, неоренесансът, сецесионът.
Старите къщи от времето на Възраждането отстъпват място на новите и за съжаление твърде малко са запазени днес.
Дабков следи с широко отворени очи развитието на архитектурата в световен мащаб. С размах проектира важни за курортния вече град - хотели, вили, пансиони, разказва Християн Облаков, който познава отблизо творчеството на Дабков и е държал в ръцете си част от архива на великия архитект, който наследниците му достойно съхраняват. Книгите, които е получавал от Германия и Австрия, както и картички, които е пращал до свои близки.
Част от тях Облаков е успял да закупи от колекционери и антикварни магазини, които често обикаля, за да попълни богатата си колекция от картички. Сред находките, най-предпочитани са тези със снимки или послания от Стара Варна.
Дабков е бил в крак с времето си, включвал се е в редица обществени и благотворителни инициативи.
След идването на 9 септември 1944 г. животът за сем. Дабкови рязко се променя. Архитектът е обявен за враг на народа, зет му е хвърлен в затвора, а голяма част от имуществото на семейството е отнето. Дабко Дабков не може да понесе това и умира през април 1945 г.