Политичесто или равноотдалечено правителство
Партиите в демокрацията са тези, които осъществяват (или поне би трябвало да осъществяват) връзката с „народните маси".
Партиите чрез своите партийни структури са закопани сред хората и следва именно така да провеждат информацията и политиките, отдолу нагоре и обратното.
Така функционира демокрацията. Когато хората от „низините" могат чрез своите структури да се свържат с „висините", да кажат какво е за тях важно и наболяло, да кажат от какво са доволни и съответно недоволни и да поискат някаква промяна.
Партийните структури са също така тези , които следва да захранват страната със свои активисти, подходящи за издигане в управлението, а не такива да бъдат „спускани" еднолично от ръководствата.
Добре е, партиите да са демократични структури, каквито те в България не са, но това има на политическия пазар.
Демокрацията, както е казано е много лоша форма на управление, но е единствената която е доказала, че е по-добра от всички други.
А демократичните режими съществуват през партийните системи. Друга съвременна форма не ми е известна.
Създаването на неполитически /равноотдалечени/ правителства, такива без ярки политически личности /по Ленчето/ са компромиси, които много рядко в историята, ама много рядко , са довеждали до политически просперитет. И до тях се прибягва, когато постигането на политическо съгласие не е възможно. Те са форма на служебни кабинети, подкрепени от парламента.
За ролята и резултатите от служебните кабинети в България няма да говоря. То през последните години сме живели в повече служебни, отколкото редовни правителства.
Резултат от последните 4 години е страна на категорично последно място по всички важни показатели в Европа, страна с икономически и социални проблеми. Накратко – страна без път.
Такъв път трябва да прокарат редовните /политически/ правителства.
И в това, те да са политически и в тях да има политици, дори ярки политици макар да не знам кой в България отговаря на добрия смисъл на тези думи, та участието на ярки политици в тях, не само не е недостатък, но е и преимущество.
Преимущество на поемането на политическата отговорност, на възможността на партиите да си сверяват часовника с хората и, да направят промени, когато това е необходимо, но най-вече – да направят реформи, от които страната се нуждае.
Защото партийните избраници, харесвали ни или не, са тези които сме упълномощили да ни представляват, особено при съществуващата 100% пропорционална избирателна система в България.
Точно за това е дадена политическата власт.
И, добре е, че в България, въпреки накъсания парламент и доста шарената политическа палитра в бъдещото правителство , се намериха политици, готови да провеждат политики.
Какви, това ще разберем след като видим управленската програма и тази за законодателна дейност.
Да заклеймяваме „нероден Петко", за това че е Петко е, как да кажа..., израз на дълбоко вътрешно неудовлетворение.
Което го разбирам, но аз лично предпочитам да оценявам хората и нещата по действията им, защото веднаж ги оцених по думите и тогава..... сгреших.
Не съм във възторг от състава на кабинета, но това има на българския политически пазар /отново благодарение на 100%-ната пропорционална система/.
И последно, няма кой да свали това политическо правителство на този етап, ако то само не се свали.
Но, "самосвалянето" по нашите географска ширина е силно възможно.