Единодушно депутатите приеха спецзакона, за да не спрат плащанията до март
Специален закон за събиране на приходите и извършване на разходите гласуваха депутатите в парламента на първо четене с пълно мнозинство. Той обаче ще действа само до март и все още не е ясно какво ще се случи, ако дотогава няма редовен бюджет.
Специалният закон, който удължава действието на бюджета за 2024 г., позволява на държавата да събира приходи и да извършва разходи до приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година.
В новия закон се посочва и кои разходи са приоритетни, ако приходите не са достатъчни да покрият всички харчове. В такива случаи се плащат пенсии, социални помощи и заплати, а всичко останало се разходва според остатъка от събраните приходи.
„Според специалния закон размерът на социалните помощи и минималната пенсия през януари и следващите месеци, в които няма редовен бюджет, ще бъде каквито са действащите размери към 31 декември 2024 г. Ако обаче удължителният закон не бъде приет до 7 януари, хората на минимална пенсия ще получават временно по-ниски пенсии, които впоследствие ще бъдат компенсирани", обясни финансовият министър Людмила Петкова по време на гласуването на закона в бюджетна комисия преди дни.
Тя представи законопроекта от името на Министерския съвет.
"Независимо дали има или няма правителство, държвата, трябва да има бюджет. Призивът ми е максимално бързо да започне разглеждането на закона за държавния бюджет, какъвто беше призивът и от всички синдикални и работодателски организации. Имаше остри критики към изготвения бюджет от слюжебния кабинет, единственото, което не можем да променим е бюджетното салдо от 3%, всичко друго търпи корекции", каза бившият финансов министър Асен Василев.
Той обърна внимание, че в момента в спецзакона няма текст, който да ограничи за какво може да харчи средства Министерският съвет и до каква стойност, затова ПП-ДБ ще предложат такъв между двете четения, за да не се стигало отново до ситуацията с инвитро процудерите и парите, които бяха дадени на земеделския сектор. Освен това той отправи и критика към Петкова, че бюджетът за 2025 г. е бил внесен прекалено късно.
"Бюджетът беше внесен в началото на декември. Твърдяхте, че ще работите и през събота, и презнеделя, както и през празнчните дни, за да го приемете. Министерският съвет не харчи по свое усмотрение капиталови разходи, по принцип такива не бива да се харчат. По отношение на инвитро процедурите, в бюджета за 2024 г. изобщо нямаше буфер. Трябваше да бъдат разпатени 1 млрд. лв., които не бяха предвидени и поети като ангажимент от предходно правителство и нямаше осигурен финансов ресурс. Подписано споразумение със земеделския сектор от акад. Денков на стойност 660 млн. изобщо не беше предвидено като разход, пари за НКЖИ, за предсрочни парламентарни избори...", отвърна на критиките на Василев финансовата министърка.
От своя страна Асен Василев излезе на трибуната за лично обяснение, но не след дълго председателят на парламента Наталия Киселова му спря микрофона, защото превиши допустимото време.
"Критичният въпрос, който не е решен и трябва да бъде решен, е как да направим, така че основните данъчни ставки да не се повишават оттук-нататък. Ние между двете четения ще направим такова предложение. България 17 години има важни конкуретни предимства, за това че поддържаше ниски данъчни ставки, трябва да съхраним това предимство", включи се и Мартин Димитров от ПП-ДБ.
Йордан Цонев от "ДПС - Ново Начало" призова колегите си в залата внимателно да огледат кое може и кое не като предложения, "за да не стане така да завалят 200-300 предложения и в бюджетна комисия да ги отхвърлим, защото не са допустими".
По предложение на Александър Иванов от ГЕРБ срокът за предложения между двете четения беше намален на три дни.