Кризисно решение: За да плаща пенсии, заплати и помощи, кабинетът прие специален закон (Обзор)
Увеличението им обаче остава под въпрос, ако депутатите не го гласуват в началото на януари
След като за трета година държавата стартира без приет бюджет, тези текстове ще влязат после и в Закона за публичните финанси и ще регламентират за постоянно и бъдещи подобни ситуации
Специален закон, който да удължи действието на тазгодишния бюджет и догодина, за да не настане хаос с плащанията, прие служебното правителство. Хората ще си получат пенсиите и социалните плащания през януари, увери финансовият министър Людмила Петкова.
До извънредното законодателно решение се стигна, след като министър Петкова внесе в парламента проект на закон за бюджета за 2025 г., който обаче бе остро критикуван не само от експерти, а и от политическите партии. Така Петкова получи ясни сигнали, че той няма да бъде приет в този му вид.
Проектът така и не бе разгледан от депутатите преди коледната им ваканция, но фактът, че бе внесен,
блокира внасянето на т.нар.удължителен закон,
който да продължи действието на тазгодишния бюджет. Такова решение вече бе приложено на два пъти през 2021 и 2022 г.
Едно от решенията в сегашната ситуация е да се предложи на Народното събрание да одобри проектозакон за събиране на приходите и извършване на разходите за 2025 г. до приемането на бюджета за новата година, както и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), обясни Петкова. И обясни, че не може за 2025-а да има удължителен закон, както е било правено в предходни години. Причината - през 2024 г. структурата на закона за държавния бюджет на България е различна в сравнение с предходните години, както по отношение на капиталови разходи, така и на други разходи.
Основният проблем е, че според чл. 87 от Закона за публичните финанси, когато няма гласуван бюджет до края на предходната година, до март на новата приходите се съобразяват с действащото законодателство, а
разходите не трябва да превишават събраните приходи
Записът в този член се отнася само за държавния бюджет, но не и за двата малки бюджета- на НЗОК и на ДОО. Това оставя под въпрос обаче размерите за социални помощи и някои данъчни преференции, които се определят в бюджетните закони. Друга празнота на този регламент е, че ако разходите са в размер, по-голям от събраните приходи за съответния месец, не се посочва кои се правят с приоритет.
В специалния закон, приет спешно от кабинета, ще се гарантира нормалното функциониране на държавата, както и правата и интересите на гражданите, свързани с изплащане на социални помощи, някои данъчни преференции като увеличения размер на данъчните облекчения на деца и намалената ставка на акциза на газьола за селското стопанство, а също и ваучерите за храна. В него като приоритни разходи са записани тези за пенсии, социални помощи и заплати, а
всичко останалоще се разходваспоред остатъкаот събранитеприходи
Идеята на финансовото министерство е, ако този специален закон бъде приет, основните текстове в него да влязат в Закона за публичните финанси и да регламентират за постоянно и бъдещи подобни ситуации.
"Ако този специален закон бъде приет, размерът на социалните помощи и минималната пенсия през януари и следващите месеци, в които няма приет редовен бюджет, ще бъде като действащите размери към 31 декември 2024 г. Ако обаче не бъде приет до 7 януари, хората на минимална пенсия ще получават временно по-ниски пенсии, които впоследствие ще бъдат компенсирани", обясни Петкова.
С увеличение от 30 до 50% ще са заплатите в МВР, МО и висшето образование от 1 януари - така както са гласувани през 2024 г.
Минималната работна заплата става 1077 лв. от 1 януари, тъй като е приета с постановление на Министерски съвет, но се отнася за частния сектор. За държавните служители тя остава 933 лв., защото размерът се определя в Закона за държавния бюджет. По-късно разликата ще бъдат изравнена с приемането на редовния бюджет.
Максималният осигурителен доход остава на нивото си от 2024 г. - 3750 лв. Новият размер от 4130 лв. бе предвиден в бюджета на ДОО за 2025 г., който също не е приет. В специалния закон е предвидено още капиталовата програма, която бе изведена в приложение към бюджета, да се финансира с решения на МС до приемането на редовен бюджет.
Специалният закон предписва и финансирането на БНТ и БНР също да е уредено в удължителния закон, както и редът за трансфери към общините и към ДОО и здравната каса. Записан е и ред за събирането на целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за компенсиране на тока на небитовите потребители. За ресторантьори, хляб и брашно се връща стандартната ставка от 20%.
"Няма да има проблем със събирането на здравни вноски без приет редовен бюджет за здравната каса. Същото важи и за другите осигурителни вноски", смята Петкова.
Проблемът обаче остава, тъй като първото заседание на ресорната бюджетна комисия е свикано за 7 януари - в деня, в който се изплащат пенсиите. Според експерти може да се очакват проблеми, особено със социалните плащания, ако няма законово решение на казуса до 15 януари.