След десетилетие дела съдът регистрира втора православна църква – на старостилниците (Обзор)
- Вероизповеданието го има над 34 г., водят го монаси, несъгласни с Новоюлианския календар
- Не е разкол, нямат никакви претенции към БПЦ, а и само тя е вписана в конституцията
Втора православна църква регистрира в дните преди Рождество Върховният касационен съд. Това е Българската православна старостилна църква. Тя е получила регистрацията си на 16 декември след над 10-годишна съдебна сага. ВКС се обосновава с това, че
става дума за малка група хора,
които нито имат отношение по структурата на Българската православна църква, нито претенции към имотите ѝ. Църквата на старостилниците се отделя от БПЦ през 1990 г. заради несъгласие с използването на Новоюлианския календар в богослуженията.
БПСЦ възниква като Триадицка епархия (по едно от старите имане на София - Триадица) на старостилната Гръцка истинно-православна църква - т.нар. Синод на противостоящите. Иначе българската старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Светият синод начело с патриарх Кирил приема новия календар. Тогава двама архимандрити се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма съществуването ѝ бе невъзможно, затова реалната ѝ история започва след падането на режима.
Църквата на старостилниците подава документи за регистрация пред Софийския градски съд през 2011 г. Той се обръща към Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет за бележка и от там посочват, че регистрирането на втора православна църква противоречи на конституцията и на Закона за вероизповеданията. Но на свой ред искат становище от Светия синод.
Според синода църквата на старостилниците е идентична с вече регистрираната Българска православна църква. Случаят засяга въпрос от национално значение, единствено БПЦ може да използва думата “православна” в името си и да представляват източното православие в България, отговарят оттам. Все пак правят компромис - съгласяват се да се регистрира, но само като “българска старостилна”, без да съдържа “православна” в името си.
Затова жалбоподателите се обръщат към Европейския съд по правата на човека
в Страсбург. През 2023 г. той се произнася в полза на старостилниците. Обявява, че държавата трябва да гарантира религиозния плурализъм и следва да остане неутрална и безпристрастна в отношенията си с различни религии и групите в тях, като направи така, че спорещите страни да са равнопоставени и да се уважават.
Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на БПЦ - Българска патриаршия и нейните членове. За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на БПЦ - Българска патриаршия, гласи решението на ВКС от 16 декември, което е окончателно.
Според експерти няма риск от разкол, защото староверците и сега са действащи, нямат никакви претенции към БПЦ, а и само тя е вписана в конституцията и в Закона за вероизповеданията.
70 са регистрираните религии с храмове
у нас според регистъра на дирекция “Вероизповедания” към МС. Почти всички са различни клонове на християнството. И към момента има две, съдържащи “православна” в името си - Българската православна църква и Истинно православна българска църква, която има два храма - “Св. блажена Матрона Московска” и “Св.св.Козма и Дамян Римски”, като и двата са в Пловдив.
Предстоятел на узаконената Старостилна църква е Триадицки епископ Фотий със светско име Росен Димитров Сиромахов. Учението има 15 храма в страната, а катедралният е “Успение на Пресвета Богородица” в столичния кв. “Бъкстон”. Техен е и девическият манастир в “Княжево”, където служат 60 монахини.