Снежанка стана на 212 години, но защо я няма до Дядо Коледа?
Измислили са я Братя Грим като преследвана принцеса. В руската версия е Снегурочка, внучка на Добрия старец. 5 неща, които не знаете за нея
По-възрастните поколения свързват образа на Снежанка с онази симпатична девойка с дълго палто и коронка като снежинка, която придружава Дядо Мраз и му помага при раздаването на подаръците.
За по-младите е принцесата от филмите на “Дисни”, преследвана от злата мащеха и намерила спасение при 7-те джуджета.
Дядо Коледа, както знаем, идва седнал на пълна с подаръци шейна, теглена от елени, начело с любимия му Рудолф. Тук Снежанка най-често я няма - поне не в западната популярна култура.
Всъщност образът на Снежанка се ражда точно преди 212 години - на 20 декември 1812 година. Тогава братята Якоб и Вилхелм Грим публикуват сборника си “Детски и семейни приказки”, в който е и приказката за Снежанка.
125 години по-късно - на 21 декември 1937 г., студиото на Уолт Дисни екранизира приказката.
Появата и на приказката, и на филма през най-зимния месец кара хората да свързват Снежанка именно с празниците в края на годината. А 7-те джуджета приличат на верните помощници на Дядо Коледа, които изработват във фабрика в Лапландия подаръците за послушните деца по света.
Образът на Дядо Коледа идва от легендата за християнския светец Никола, известен с добрите си дела и щедрост. С времето той става основен символ на Коледа в Западна Европа и Северна Америка.
Снежанка е отделен персонаж от приказките, без директна връзка с Дядо Коледа.
Руският му аналог - Дядо Мраз, има езически корени и първоначално е бил символ на зимата в славянската митология. Често е изобразяван в до земята бяла или синя шуба, дълга бяла брада и ботуши, а шейната му е теглена от тройка коне, за разлика от елените на Дядо Коледа.
В съветско време Дядо Мраз е преосмислен като олицетворение на новата година, за да замени религиозните символи, забранени от комунистическия режим. Внучката му и вярна помощничка Снегурочка (Снежанка) произхожда от руския фолклор от XIX век и обикновено носи дълги сребристосини дрехи и кожена шапка или корона, подобна на снежинка.
Ето няколко интересни и малко известни факта за живота на “рожденичката” Снежанка.
В приказката Снежанка е на 7 г., а във филма - на 14
Първоначално Братя Грим разказват за 7-годишната Снежанка, когато ревността на злата кралицата се разпалва - детайл, подчертаващ суетата и злобата ѝ, която възприема дори едно малко дете като заплаха за статута си на “най-красива от всички”.
Уолт Дисни решава да състари Снежанка на около 14 години, което прави историята по-приемлива за семейната аудитория, а и позволява включването на романтична сюжетна линия с чаровния принц.
Първоначално злата мащеха е всъщност майка ѝ
Всъщност приказките на Братя Грим са много по-зловещи и непредвидими от адаптираните им за деца версии.
В по-ранния вариант “Снежанка” злата кралица, която всички знаят като мащеха на Снежанка, е всъщност майка ѝ. Със същата злоба тя завиждала на красотата на дъщеря си. Злата кралица нарежда на неназован ловец да я отведе в гората и да я убие, а като доказателство иска той да се върне с черния и белия дроб на Снежанка. Въпреки това ловецът пощадява живота ѝ и я оставя жива - убеден, че момичето ще бъде изядено от някое диво животно. А на кралицата донася исканите органи на диво прасе, впоследствие сготвени от готвача и изядени от кралицата.
Джуджетата при Братя Грим нямат имена, чак Уолт Дисни ги назовава
В оригиналната приказка на Братя Грим джуджетата са анонимни. Те са наричани просто “седемте джуджета” и са верните помощници на Снежанка.
Едва в екранизацията на “Дисни” джуджетата получават имена и отличителни черти - Знайко, Срамежливко, Сънливко, Кихавко, Веселушко, Глупи и Сърдитко.
Краят на злата кралица - да танцува с нагорещени железни обувки, докато не припадне
В адаптацията на “Дисни” Злата кралица умира, падайки от скала по време на буря. Въпреки че е трагично, в оригиналната приказка наказанието на кралицата за опита ѝ да убие Снежанка е брутално и гротескно.
На сватбата на Снежанка тя е принудена да носи нагорещени железни обувки и да танцува, докато не припадне и не умре. Този ужасяващ край отразява суровата реалност на приказките през XIX в., в които злодеите често са подлагани на крайни наказания за престъпленията си.
Момичето е вдъхновена от реални исторически личности
Много изследователи свързват Снежанка с две исторически личности: Маргарета фон Валдек и Мария София фон Ертал. Маргарета е германска благородничка от XVI век, чийто живот завършва трагично, вероятно след отравяне. Живяла е близо до мини, в които са работели деца. Мария София пък е баронеса от Бавария, чието детство е обградено от легенди за магическо огледало, направено в стъкларската фабрика на нейния баща.