Само 32% от хората смятат, че да разделят боклука е важно
От 2026 г. може да дават по 20 ст. за върната бутилка
Разделното събиране на отпадъци в България не се радва на голяма популярност. Според проучване на агенция “Тренд”, представено наскоро на годишната среща на българските общини, едва 32% от хората възприемат като много важно да разделят отпадъка си.
Повечето българи не намират смисъл в него,
защото виждали как съдържанието на контейнерите се изсипва в един камион. От фирмите, които се занимават с този бизнес, обаче твърдят, че това не е вярно и е един от най-разпространените митове. Смесването на отпадъка от цветните контейнери не било възможно, защото тяхното обслужване се извършва в различни дни.
Недоверието на хората вероятно е сред причините България да е на едно от последните места в ЕС по рециклиране на отпадъците. Другата е липса на необходимите съоръжения.
В много общини у нас няма достатъчно на брой контейнери за разделно изхвърляне на отпадъците, липсват центрове за рециклиране и има недостатъчно добро покритие на системите за събиране. Освен това много от българите не са наясно какви материали могат да се рециклират, как да ги сортират и къде може да ги предадат.
От екоминистерството казват, че
през 2023 г. едва 35 общини са постигнали целта за 2020 г.
да се рециклират 50% от общото тегло на генерирания отпадък. Това се дължало на липсата на инфраструктура. А в Националния план за управление на отпадъците е заложено до 2035 г. този процент да се вдигне най-малко на 65.
От данни на екоминистерството става ясно, че за 2021 г. са генерирани 513 102 тона отпадък, като се включват метал, пластмаса и дърво, от които са рециклирани 296 995 тона, или 57,88%. За 2022 г. от 523 187 тона са рециклирани 305 163 тона, или 58,33%. Данните за 2023 г. все още се обработват, а за 2024 г. ще излязат догодина.
Статистиката на Евростат за рециклираните отпадъци обаче показва съвсем друго. От нея излиза, че България рециклира едва 7% от отпадъците, които генерира. Това поставя страната ни на второ място в ЕС след Румъния в негативната класация на държавите, които депонират по-голямата част от отпадъците.
Оползотворяването на отпадъците означава, че от тях могат да се извличат продукти и елементи, които да бъдат ползвани отново. А също така да се произвежда и гориво.
От екоминистерството посочват, че в периода 2021-2027 г. приоритет за финансиране са развитието и подобряването на общинските системи за управление на отпадъци с фокус върху повторната употреба, разделното събиране и рециклиране. Има заделени по оперативната програма 611,4 млн. лв. за изграждане, разширяване или надграждане на общински или регионални системи. Работи се и по въвеждането на депозитна система, която трябва да стартира през 2026 г.
Обсъжда се цената за върната опаковка да е 20 стотинки. Моделът, по който се работи, е хората да могат да връщат опаковки от бутилирана вода, безалкохолни напитки, бира и алкохол от 0,1 до 3 литра. Празните бутилки могат да бъдат от пластмаса, метал или стъкло.
Всички търговски обекти в страната ще трябва едновременно да въведат депозитната система, без значение дали става въпрос за голяма хранителна верига, или малък квартален магазин. Разлика ще има само във връщането на празните опаковки.
Във веригите ще става чрез т.нар. вендинг машини,
в които се пускат празните опаковки, а те дават пари. В момента в две от веригите вече има такива машини по инициатива на самите търговци. Те принтират ваучери, с които може да се пазарува.
В по-малките магазини връщането на опаковки ще става на ръка. Тоест дава се празна бутилка и ще има опция да се получат пари, но най-вероятно цената ще се приспада при покупка на пълна.
От изследването на “Тренд” изскача и друг любопитен резултат - голяма част от хората смятат, че размерът на такса смет ще намалее, ако бъде въведено таксуване на база генерирано количество битови отпадъци. Докато кметовете твърдат обратното - че таксата ще скочи в пъти, и поради това се налага отлагане на въвеждането.
Сега повечето домакинства плащат между 50 и 100 лв. годишно, което 38% намират за скъпо.