Делото на давещите се
Рекламната кампания, условно наречена консултации за кабинет при президента, успешно завърши.
Тя даде изключителна възможност на лицата, наречени депутатство , още веднъж да застанат пред камерите и да изразят своите, често несвързани мисли.
Тя даде възможност и на президентът да постои пред камерите и да „си свери" часовника с този на политическите сили.
Не се наемам да изчисля каква е средната стойност на това, което българският народ плаща, за да се проведат консултациите, щото не мога да изчисля, освен заплатите на депутатите, които надявам се не са пропуснали да си ги актуализират, в този панаир участват и многобройни държавни чиновници, заети с отговорната задача да обезпечат доброто протичане на това събитие.
Иначе, ползата е кръгла нула.
Когато Негово Величество Законодателят /наистина, в сравнение със сегашната плява, онези законодатели от началото на 90-те могат спокойно да бъдат наречени величества/, та когато законодателят е предвиждал провеждането на консултации с парламентарно представените групи, той е нямало как да знае, че тези консултации са само и единствено място за държане на предизборни речи и че от тях нищо ново няма да научи нито българският народ, нито неговият президент.
НВ Законодателят от 90-те е нямало как да знае и, че единият от двамата участници в тези консултации /в лицето на президента/ е вече по-скоро политическо лице от цирковата група, отколкото някой, който има власт, авторитет и възможност да влияе на безотговорното поведение на българското депутатство.
НВ Законодателят от 90-те е и нямало как да знае, че днес ще стои въпроса дали трябва всичките политически и парламентарно представени сили да бъдат поканени на това „бяло сладко" или може президентът да си избира.
НВ законодателят от 90-те години е нямало как да знае и, че единият от двамата участници се привижда на българския народ като следващия „спасител" и като така не ще да е съвсем в ролята на балансьор, както НВ законодателят тогава си е мислел.
Дали този спектакъл, който в продължение на няколко дни пълни телевизорите има друг смисъл, извън този да се допита държавният глава до първата политическа сила дали и кога да й даде мандата, ако разбира се държавният глава няма собствена адженда, която да ръководи неговите действия и постъпки. И дали това не можеше да стане в един телефонен разговор, наместо да гледаме обилните картинки, лишени от съдържание.
Накратко, българската политическа класа се държи като един неграмотен и глуповат индивид, който поради това, че не може да осъзнае своята глупост, много настоява да бъде непрекъснато в центъра на вниманието за да бъде всекиму ясно, че той няма какво да каже, а ако каже, то това е голяма, съвършена глупост.
Най-ужасното е, че тази групичка след броени дни ще държи в ръцете си българския бюджет, който ще бъде превърнат в тяхна поредна дъвка, а резултатите от тяхната некомпетентност, арогантност и нахалство ще бъдат плащани от цял един народ.
А този народ трябва да осъзнае, че „делото на давещите се е в ръцете на самите давещи", че няма да дойде никой нито от запад, нито от изток и да го освободи от робството му към негодната политическа класа.
Това ще трябва да си го свърши сам той, българският народ, защото иначе онова сборище от венкосабрутевци ще му управлява живота, както и този на неговите деца.
Амин!
(От фейсбук)