Държавата дава на банките да купуват повече дълг, за да държат ниски лихвите
През покупката на ДЦК ще влязат свежи пари в хазната
Банките няма да плащат данък върху свръхпечалбата, но ще помогнат на държавата с финансиране на дълга, който ще емитира през следващата година.
Това е резултатът от тридневни разговори между представители на банките и финансовия министър Людмила Петкова. В сряда тя заяви, че
идеята за допълнителното облагане е отпаднала,
защото се очаква банките да внесат в бюджета над 1 млрд. лв. като данък върху печалбите си. Сумата е двойно по-голяма от миналата година. Освен това голяма част от тях плащат 15% корпоративен данък, защото годишният им оборот надхвърля 15%.
Предложението, което замества допълнителното облагане, на практика е механизъм, при който хората и фирмите с депозити ще станат кредитори на правителството и ще финансират бюджета. Това ще става чрез изкупуване от банките на ДЦК, като за тях ще бъдат заделени по-големи количества съкровищни бонове.
Със сигурност този механизъм ще се приложи за януарската емисия от 7-и 10-годишни ценни книжа. Цената, на която те ще се купуват, ще е съобразена със средната за държавите от еврозоната.
Банките като посредници при сделките ще печелят от комисиона и от предлаганата от държавата доходност. От този механизъм се очаква да има ползи и за финансовите институции, и за депозитите на домакинствата и бизнеса.
Покупката на държавни бонове е добра алтернатива за депозитите заради
възможностите за малко по-високи лихви
Това е резултат от покупката на държавния дълг, който е гарантиран.
Чрез ДЦК държавата взема назаем пари от инвеститорите и поема ангажимент да дава фиксирани лихвени плащания и на падеж цялата инвестирана сума. Друго предимство е, че доходите от ценните книжа не се облагат с данък.
Третата полза е, че банките ще имат възможност да държат ниски лихвите по кредити благодарение на покупката на по-големи количества ДЦК. А това е важно, защото в момента
основен двигател
на ръста на икономиката е потреблението,
което нараства заради евтините заеми.
Друго предложение на Петкова обаче предизвика негативна реакция от БНБ. В проекта за бюджет е записано, че централната банка трябва да преведе в държавната хазна 1 млрд. лв. от управлението на международните валутни резерви на страната. По същата линия за 2024-а бяха внесени 660 млн. лв.
Според новия закон за БНБ, който е приет, но ще влезе в сила в деня на въвеждане на еврото, централната банка е длъжна да задържи тази сума, за да увеличи капитала си от сегашните 20 млн. лв. на 1 млрд. евро.
В специална позиция БНБ обяви, че такава вноска е незаконосъобразна и е пряка намеса във финансовата ѝ независимост. В позицията се казва още, че такова действие е в противоречие с европейските регламенти. Припомня се още, че подобни текстове могат да бъдат въвеждани само след предварително съгласуване с ЕК и ЕЦБ.
Малко по-късно в сряда министър Петкова обясни, че ще предложи текстът да влезе в сила след съгласуване с Еврокомисията и ЕЦБ.
Бойко Борисов, ГЕРБ: Вървим към 80 млрд. лева дълг
Това, което БНБ вчера каза за проектобюджета, мисля, че за първи път се случва. Скандално е, защото е вярно и дупката минава вече много над 18 млрд. лева. Това означава, че следващите три години отиваме вече към 80 млрд. дълг. Включително президентът на срещата онзи ден беше много притеснен.
В момента се съшива някакъв бюджет за общините, които очакват 6,8 млрд. лева, а то има 800 млн. Представяте ли си каква битка ще бъде между парламентарните партии и новия финансов министър кои общини да бъдат финансирани. Аз съм практик и в момента състоянието на държавата е колапс. Много отговорност има пред всеки.
Асен Василев, ПП: Заплатите да се вдигнат с до 10%
В бюджета на служебното правителство се вижда, че увеличението на пенсиите и социалните плащания напълно се покрива от текущите приходи на НОИ, т.е. няма нужда от вдигането на осигуровките. При 2-3% инфлация средното увеличение на заплатите на чиновниците е 36% и това е голям проблем. Няма как да кажем на българския народ, че ще вдигнем осигуровките, за да има пари за увеличението на заплатите на чиновниците.
Има заделени от правителството едни 1,6 млрд. лв. за джобни, без да се посочи за какво ще се използват. ПП-ДБ бихме подкрепили бюджета единствено ако тези увеличения на заплати се свият в рамките на 10% и се посочи заделените пари за какво точно ще се изразходват. Влизането в сухопътния Шенген ще донесе от 800 млн. до 1 млрд. лв. в бюджета, които сега не фигурират.
Джевдет Чакъров, АПС: Нужен е еднакъв подход към всички
Една от важните ни цели е да се актуализира и да се приеме един нормален бюджет за 2025 г., не само с оглед на включването ни е в еврозоната, но и да има по-добър стандарт и качество на живот в страната, да има еднакъв подход към всички общини, но засега не виждаме в действията на служебното правителство това да се случва.
Йордан Цонев, “ДПС - Ново начало”: Политиците сме виновни за дефицита
Бюджетът има сериозен дефицит, но за това сме виновни политиците, а не експертите във финансовото министерство. Там работят едни и същи хора повече от четвърт век. Това са експерти, които правят бюджет такъв, какъвто политиците го задават. Ние, политиците, направихме бюджета такъв.
Тошко Йорданов, ИТН: Популистки бюджети са опасни, трябва да има редовен кабинет
Реален бюджет, който да бъде в полза на обществото, може да се приеме само когато има ясно мнозинство за управление на държавата. Това коментира депутатът от ИТН Светослав Балабанов. Популистките бюджети били взривоопасни за страната. Отговорността на първата политическа сила е да състави мнозинство, а бюджетът да бъде следващата стъпка. Тошко Йорданов потвърди, че за да има бюджет на държавата, който да бъде съобразен с финансовите реалности, трябва да има редовен кабинет. А Асен Василев оставил страната в “отвратително финансово състояние”.