Рада Виденова: Увеличаването на акциза за алкохола ще засегне 350 000 работни места
Ще пострадат държавният бюджет и здравето на милиони българи, казва новият председател на Националната лозаро-винарска камара
- Г-жо Виденова, как ще коментирате предложението на правителството за увеличаване акциза върху алкохола?
- Не мога да го коментирам по друг начин освен като изненадващо и недомислено. На първо място, за нас като лозаро-винарски и алкохолен бранш това решение бе неочаквано. Задължителен стандарт при провеждането на акцизна политика в европейските държави е да има прозрачност и предвидимост при промяната на правилата. А когато става въпрос за данъци върху потреблението, каквито са акцизите, задължително новите мерки се обявяват поне година преди да станат реалност.
Това дава възможност на производители, вносители, търговци, ресторантьори и всички други по веригата да правят планове, инвестиции, да запазят работни места. Намерението рязко да бъдат увеличени акцизни ставки
разрушава изцяло
доверието на бизнеса
и гражданите към
институциите
Създава се огромен стрес за цялата тази верига – от договорите с търговските вериги, заплатите на работещите в производството и търговията до потребителите. Без да съм лош пророк, това решение ще има изключително негативно въздействие върху много сектори. С нашите продукти са свързани модерната и традиционната търговия, ресторантьори, хотелиери, производство на стъклени изделия, българското земеделие и др. Това са над 350 000 души, които ще бъдат засегнати, ако предложението се приеме.
- Пред вас как беше аргументирано това предложение?
- Пред нас то не беше
аргументирано, нито
пък комуникирано
На 5 декември разбрахме от медиите, че служебното правителство предлага от началото на годината да се увеличат драстично акцизите върху алкохола. Пак от средствата за масова информация разбираме, че причината е покриването на бюджетния дефицит, който се очертава за следващата година в светлината на подаване на заявка за влизане в еврозоната. Ако е така, надявам се финансовото министерство да е пресметнало правилно рисковете. Планираното само на хартия увеличение на приходите в хазната от допълнителното облагане на алкохола е 30 млн. лв., с които да се запълни дефицит от 18 млрд. лв. Виждате сами разликата между двете числа. Всички страни от Източна и Централна Европа, които направиха опит да увеличат така рязко акцизите върху алкохола, понесоха от 8 до 18 на сто спад в приходите. Сигурна съм, че същото ще се случи в България. Ще се насърчи сивият сектор, легалното потребление рязко ще спадне, съответно ще намалеят приходите в хазната. В действителност, за нас стана пределно ясно, че тези предложения се правят без сериозни разчети и анализ за ефектите.
- Изброихте много сектори, но кой ще бъде най-засегнат?
- През последните 3 години лозаро-винарският сектор, който е в основата на производството на най-популярната спиртна напитка сред българите – ракията, се сблъска с изключително тежки предизвикателства като слаби реколти заради климатичните промени, огромна инфлация на цените в производството – от обработката в лозята, торовете и препаратите до производството - двуцифреното увеличение на разходите за труд, суровини, материали и на разходите за енергоизточници.
На този фон повишаването на акциза е допълнителният удар, който
ще постави на колене
този традиционен
сектор в България
- Знаем, че при всяко увеличение на цената се увеличава незаконното производство, особено на акцизни стоки. Как ще се отрази това върху пазара?
- Наистина, ръстът в цените на алкохолните напитки обикновено води и до увеличаване на нелегалната търговия. В момента 50 на сто от гроздето и на други захаросъдържащи плодове отива в нелегалния сектор. Загубите за бюджета от това са не по-малко от 200 млн. лв. Ако приемем, че потреблението ще спадне с около 10 на сто, с толкова ще се увеличи и нелегалното производство на ракия по мазета и гаражи. А с ръста на нелегалното производство ще се увеличат рисковете за здравето на потребителите.